Липсващ наследник

[Янев]

Привет! Много се надявам някой от Вас да ми бъде полезен, за което предварително благодаря! Въпросът ми е следния:
Ще продаваме земя. Единият от наследниците повече от 15 години води скитнически живот по собствено желание. От 5 години вече изобщо дирите му се губят. Никой от близките не го е виждал или чувал за него. Живеем в малък град и институциите знаят за това, но не писмено /за жалост/. Нашият близък има обаче две деца, които са с постоянен адрес, пълнолетни и т. н. Въпросът ми е как можем да продадем земята, не може ли децата да представляват изчезналия. Търсихме го и с частен детектив, но резултат никакъв. Може вече и да не е между живите!? Много моля, дайте ни съвет какво да правим?

[shveda]

Обърнете се към адвокат и преценете дали да поискате изчезналият да бъде обявен за безизвестно изчезнал или за починал. Това са охранителни производства, подсъдни на Районен съд по последното местоживеене на изчезналия.

[monteskio_]

Точно така е , аккто каза колегата SHVEDA


monteskio

[Deputy_Major]

В подкрепа на колегите ще добавя само, че това е едниственият начин децата на Вашия сънаследник да го предствляват валидно в сделката.Така или иначе няма открито наследство.

[Mi-Lena]

Представителството на лицата с неизвестно местожителство пред съд е регламентирано в чл.16 ал.5 ГПК, а на безвестно изчезналите в ал.4.
Тъй като разпоредбата е в Общите правила на ГПК, то съгл.чл.434 ГПК тя е валидна и за охранителните производства, каквото е нотариалното, чрез което ще извършите продажбата на недв.имот.
Обърнете се (съсобствениците) с молба към районния съд по последно местожителство (а най добре е да я подпишат и низходящите му, ако са пълнолетни) за назначаване на представител.

[Deputy_Major]

Съгласен съм с колегата Mi-Lena и все пак , за прецизност : текста на чл.16 ГПК коментира безвестно изчезнали и обявени за отсъстващи, което вярвам всички разбираме е правно състояние което се прогласява по съответен ред. Едва след това може да намери приложение разпоредбата на чл.16, ал.4 ГПК.

[monteskio_]

Драга МИ-лена,
Представителят съгл. чл. 8 ЗЛС извършва действия на управление с цел запазване на интересите н апредставлявания. В този ред на мисли представителят не разполага с власт да извършва разпоредителни действия.
Така, че разрешението на казуса е едибнствено в отправяне на искане за обявяване на неговата смърт.



MONTESKIO

[Mi-Lena]

Колега, monteskio,
Да разбирам ли, че особеният представител по чл.16 ал.4 или 5 ГПК назначен от съда в делбено производство не може да сключи спогодба за поставяне в дял другиму на съсобствения имот т.е. да се разпореди с ид.ч. на представлявания ?

[Deputy_Major]

Само ще допълня , че в съображение влиза и чл.11, ал.2 ЗЛС, но считам, че ако се докаже безспорна полза за отсъстващия съдът може да разреши разпоредителна сделка чрез лицата, които са въведени във владение на имотите му.
Колега Ми - Лена считам, че следва да прочетете текстовете на ЗЛС.

[monteskio_]

Колежке Mi-Lena,
Особен представител по реда на чл. 16 ГПК се назначава на лице, което е страна по дело! В казуса по -горе няам завеено дело! Това първо. Второ, законодателят изрично е подчертал в какво се състои представителната власт на представителя.
Срв. чл. 8 чл.9 чл. 14 ЗЛС. Съгласно чл. 8 ЗЛС представителят извършва действия на управление с цел запазване интересите на лицето,което представлява.
Също така съгл. чл. 11 ал.2 вр.чл. 9 ЗЛС въведените във воъвод роднини н емогат да извършват действия на разпореждане.
И едва с обявяване на смъртта на едно лице - чл.14 ЗЛС - се открива наследството с всички свои последици - приемане на наследството и разпореждане с него.
А сега конкретно на вашият въпрос:
Представителят защитава интересите на представлявания .За хипотезата н аал.4 н ачл. 16 ЗПК - важи , това, което написах по горе - чл. 8 чл. 9 ЗЛС.
В този ред на мисли ще си позволя да Ви отговоря с въпрос:
В интерес ли е на представляваният да се сключи спогодба?
По какъв начин следва да бъде доказан този интерес?



МОНТЕСКИО

[monteskio_]

Още нещо ЗЛС - материален закон
ГПК - процесуален закон
Материалния закон "живее " чрез процесуалния, а не обратно.

[Mi-Lena]

Колега, monteskio,

Охранителното производство също е "дело". Нотариалното изповядване на сделката е по реда на ГПК. Доколкото разбрах от казуса, става реч за представител на съсобственика в охранителното производство, а не за управител на имуществото му изобщо. Т.е. както написах по-горе: Тъй като разпоредбата на чл.16 ГПК е в Общите правила, то съгл.чл.434 ГПК тя е валидна и за охранителните производства, каквото е нотариалното.

P.S. А ЗЛС съм го чела. Нека не сваляме нивото на дискусията.

[Янев]

Представляваният не се интересува от живота в нормалния смисъл, има алкохолна зависимост и психични отклонения. В този смисъл неговият единствен интерес е да си набави необходимото количество алкохол. Децата му, обаче, са съвсем нормални хора, с желания и мечти. Ако приемем, че е в интерес на родителя да види децата си осигурени, то в случая нашия близък има такава възможност. Във всеки случай той така или иначе не иска да живее нормално /т. е. сам се отказва от сигурния живот/. Не знам как повече да Ви убедя, че не става дума само за пари, а и за нещо повече! Надявам се да ми подскажете възможност, все пак законите са за хората, нали?

[elecon]

Според мен най - чисто би било в случая да се направи обстоятелствена проверка за придобиване на дела на липсващия по давност и след нея да се изповяда покупко - продажба. В чия полза ще се пеидобие не е от съществено заначение, но в името на справедливостта нека да е в полза на низходящите.

[monteskio1]

Г-н Янев,
При поставяне на казуса Вие подчертахте, че за лицето няма сведения повече от 5 год. , а сега говорите за него все едно имате контакт с него?!



МОНТЕСКИО

[Deputy_Major]

Съжалявам , ако е прозвучало като грозен намек !!!

[Deputy_Major]

И все пак продължавам да твърдя, че за да се изповяда сделката трябва да се е провело производството по обявяване на отсъстващ/ чл.443 и сл.ГПК/, респективно лицата, които биха имали качество на наследници да са въведени във владение на имотите на отсъстващия!
Едва тогава ще намери приложение чл.16, ал.4 ГПК.
Моля, ако греша - поправете ме, но с аргументи.

[Янев]

Разбира се, че нямаме, ако имахме, щяхме да намерим някакъв разумен начин да се опитаме да го убедим в това, в което се опитвам да убедя и Вас! Просто Ви разказвам за последните контакти с него.

[Mi-Lena]

Колега, Deputy_Major,

По този въпрос (хипотезата на безвестно отсъствуващ наследник) нямаме противоречия. Производството по чл.443 и сл. ГПК е обуславящо при прилагането на чл.16 ал.4 ГПК.
Погледнете първото ми становище (11.54 ч.). Считам, че при данните по казуса, така както са въведени, се касае за лице с неизвество местожителство и е приложима разпоредбата на чл.16 ал.5 ГПК за представител в охранителното производство. Процесуалната аналогия в исковото производство е чл.50 ГПК.
Вярвам ще се съгласите, че понятията "безвестно отсъствие" и "неизвестно местожителство" не се припокриват.

[Янев]

Предполагам, не се съмнявате, че искаме да го лишим от това, което му се полага, тъй като не е логично. Аз вече Ви обясних, че той сам се отказва от всичко. Апропо, дори на погребенията на родителите си не се появи! Най-лошо от всичко е, че пречи на децата си!