ЗОСОИ-въпрос?

[Башир Насим]

Казусът е следния - недвижимият имот е отнет през 1949 г. на законово основание (съществувало в онзи момент), има офиц. документи, че тогава е назначена комисия, включваща и вещи лица, които са извършили опис-оценка на недвижимия имот, както и на цялото друго имущество (вкл. движимо), което се е намирало там.
Оценката възлиза приблизително на около 40 млн. тогавашни лева, която сума е изплатена изцяло.
Сега, организацията, кото до 1949 г. е притежавала имота, претендира за обезщетение по ЗОСОИ за същия този имот, въпреки, че е видно, че имота е иззет на законово основание, извършена е справедлива оценка на имуществото и както вече казах сумата им е изплатена още тогава изцяло.
Имат ли право на обезщетение по ЗОСОИ, за което те сега претендират в исковата си молба до съда ?!?

[angel_angelov]

категорично НЕ. За да претендират обезщетение по ЗОСОИ следва имотът да завзет по законите и начините, описани в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ.Така, както представяте казуса, те не попадат в нито една от хипотезите. Ако посочите и на какви основания е отчужден и изплатен имота, мога да бъда и по конкретен

[Башир Насим]

Веднага Ви отговарям - законовото основание, на което е отнет тогава имота е чл. 21 от Закона за изповеданията (отм.)
Новият закон за вероизповеданията (мисля, че беше в ПЗР - §5) предвижда възможност за обезщетяване по ЗОСОИ.
Но къде отиде принципа non bis in idem - та нали вече им е изплатена сумата, както вече отбелязах, защо за същото нещо сега искат отново обезщетение, този път по реда на ЗОСОИ?! Не е ли неоснователно това?!?!

[angel_angelov]

§ 5 е да. В този случай /за ваше нещастие/ бившите собственици имат право на обезщетение, независимо, че са получили такова. За справедливост не коментирам-това са решили нашите законотворци-това са гласували. Ако сте страна по делото шансовете ви са в една насока-да ги накарате да докажат, че са провоприемници, защото /казвам го от личен опит/ много от т. нар. църкви и др. организации на верска основа нямат документи, доказващи че са правоприемници на тези от преди 49г. Ако имат такова доказателство, битката е почти изгубена. Пак казвам-за съжаление:((((((

[Башир Насим]

Това си е гадно :((
Значи искате да кажете, че при наличието на тези разпоредби от закона за вероизповеданията, единственият шанс да спасим положението ще е ако успеем да докажем, че те не са правоприемници на онази същата църква, която го е владяла през 1949?!
ако е така е много Неприятно - едва ли ще успеем.....
Типичен случай явно, в който правото въобще не е "право", да не говорим за съображения за справедливост.
Но при тия законотворци, едва ли може да се очаква нещо повече и нещо по-различно......

[nadka]

колека Ангелов съгласна съм с вас, че претендиращите обезщетение на първо място трябва да докажат правоприемството си, но не съм съгласна, че ако го направят това - при всички случай ще им се дължи обезщетение. §5 ал.5 казва:
Когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по ал. 1 - 4, вероизповеданията се обезщетяват по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Т.е освен правоприемството .. те следва да докажат и претенцията си и то по реда предвиден в ЗОСОИ, като една от задължителните предпоставки е да не са били обезщетявани парично или имотно.

[angel_angelov]

Да, колежке, теоретично това е така, но практиката на СГС и ВАС започна да говори /някъде от две години насам/, че обезщетението следва да е равностойно, при което се прави експертиза-какво е получено в обезщетение и колко е стойността на одържавения имот и правоприемниците се обезщетяват за разликата!!!! Колкото и да е невероятно, има поне десет решения в този смисъл. Особено чести са случаите, когато за даден имот, одържавен по ЗОЕГПНС, е даден в обезщетение друг имот-тогава им дават разликата между двата. Това не го разбирам, а и практиката е противоречива, но положението си е такова. Особено за вероизповеданията - там гледат само дали са правоприемници и толкоз. за съжаление

[Баба Яга]

Доколкото разбирам поискано е обезщетение по ОБЩИЯ ИСКОВ ред. Обезщетяването за отнети имоти, които не могат да бъдат върнати реално се извършва по реда на ЗОСОИ, а той предвижда обезщетяването да става по административен ред. За предявяване на исканията пред областния управител/ министър имаше ПРЕКЛУЗИВЕН срок, който отдавна изтече. При това положение искът за обезтетяване е недопустим.
Що се отнася до преценката за размера на полученото навремето обезщетение, ще споделя собствената си практика. Преди години водих дела пред ВАС за обезщетения по ЗОСОИ. Нямаше никакви доказателства за получено обезщетение от моите клиенти. Само в актовете за държавна собственост беше записано, че бившите собственици са били обезщетени, но документи за това никакви. ВАС прие без никакви доказателства, че клиентите ми били обезщетени и не ми уважи жалбите срещу актовете на министър, с които беше отказано обезщетение.

[bgjurist]

Ами, колеги, защо не погеднете и Конв.за защита правата на човека и основните свободи? Щом не можете да се удовлетворите от правоприлагането на вътрешното ин законодателство, се обърнете към ЕСПЧ-Страсбург.

[Башир Насим]

Не, колежке, погрешно сте ме разбрали и ето защо трябва да доуточня някои неща тука.......
Както вече написах, законът за вероизповеданията им дава възможност за обезщетение по ЗОСОИ в 1-год. срок считано от влизането на закона в сила - така че те са си спазили законовия срок и иска им не е недопустим (или поне не и на това основание :-)
Ето защо въпреки, че ЗВСОНИ и ЗОСОИ са във взаимовръзка, тук говорим за специална хипотеза, която поне според мен изключва и прилагането на ЗВСОНИ.
Тук има и една друга особеност, за която вие ме подсетихте да я кажа - те са си искали възстановяване на собствеността и от Областния управител, а и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Отказано им е....
Така, че в действителност, те жалят мълчалив отказ, но и посоченият в жалбата им петитум е именно посоченият вече от мен §5 от ПЗР на ЗВ, който дава възможност за обезщетение по ЗОСОИ.