казусът за мл.съдии

[гост]

след като имота е прехвърлен срещу издръжка и гледане сме в двустранен договор по смисъла на ЗЗД. За съпрузите Миланови той ще е СИО. Предполагам, че Кирилов и Миланов са ползвали общо автомобила, но това, че Миланов е ползвал автомобила не му дава право да се разпорежда с него считам, че има кражба на чужда вещ. В досъдебното производство не може да бъде конституиран граждански ищец. Постигнатата спогодба е нищожна задължително подсъдимия трябва да подпише споразумението, второ вредите от деянието да са възстановени. Иск за разваляне само ако ищеца докаже, че другата страна не е изпълнила задълженията си по договора. Насрещния иск е основателен.

[***]

Изглежда,че всички сме съгласни, че имотът е СИО. Дискусия възникна по втората час на въпроса: кой е длъник по договора - само дъщерята или и двамата съпрузи?

[***]

Да се чете "длъжник". Кой е длъжник по договора- само дъщерята или и двамата съпрузи?

[зомби]

Въпреки че придобития по време на брак имот по ДИГ е СИО, единствени длъжник по задължението по договора е съпругата. Само спрямо нея възниква задължението да дава издръжка на баща си и да полага грижи за него. Друг е въпросът, че тя фактически може да е подпомагана от съпруга си в тези задължения (нали това е смисъла на брака), но с това не възникват никакви облигационни отношения между съпруга и тъста му, такива биха възникнали единствено при евентуалната смърт на съпругата (ако разбира се в този случай, не е предвидено в договора, че същия следва да се прекрати).

[***]

A какво ще кажете за чл.25 (2) СК:"За задължения, които ЕДИНИЯТ или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят СОЛИДАРНО"
във връзка с чл. 121 (1) ЗЗД "Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена" и чл. 122 (1) ЗЗД:"Кредитирът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците"

Не е ли чл. 25 (2) именно случай в който солидарността е предвидена в закона? И следователно ще намери приложение чл.122 (1), т.е двамата съпрузи са солидарни длъжници и Кирилов може да иска изпълнение от всеки от тях, независимо,че единия е поел задължението.

[Гост]

Какво ще рече " за задоволяване на нужди на семейството" ? Може ли да дадете задоволителна аргументация каква е нуждата на семейството да придобие къща с двор в съседното село? И разликата не е ли голяма с нуждите визирани в цитираната разпоредба, какавито например са сметките за ток, вода, отопление, дрехи, прехрана и др. подобни, които сметки въпреки че са на името само на единия съпруг, по тях оправдано и двамата ще са солидарни длъжници?

[***]

Мисля, че е очевидно, че придобиването на къща с двор задоволява една много голяма нужда на семейството, а именно жилищната. Щом за сметките за ток съпрузите са солидарно отговорни, на още по - голямо основание, те са солидарно отговорни за придобиването на недвижим имот.
Освен това в чл 25 (2) не се цитира за какви задължения става дума, т.е не става дума само за сметките за ток.

[idler]

Колеги включвам се късно и ще говоря само по гражданско пр. казус
щото той е интересния за мен.
1. Имота е СИО колегите го доказаха с тълкувателно решение
Задължението за гледане е и за двамата.
2.ПОдсъден е Районния съд. Да ме извинят колегите дето не са водили такъв иск ама хвърлете малко поглед на някои сборник практика. Там ще ви направи впечатление че решенията по делата за разваляне на договор за гледане и издръжка първо са били подсъдни на РС по местонахождение на имота./Пак точни съдебни решения бяха публикувани/
Колегите го доказаха и с тълкователното решение.
3.Правната квалификация на предявения иск нямаше спорове 87/3 ЗЗД
Аз мисля че и тези които твърдяха противното по предишния въпрос прочетоха че става въпрос за договори свързани с вещни права и тогава подсъдността ясно че ще е както при вяско разваляне на договори с вещ.пр.ефект
4.ТУК ЗА МЕН БЕ НАЙ - ИНТЕРЕСНИЯ ВЪПРОС, КОЙТО НЕ БЕ ДИСКУТИРАН . За да се отговори на него трябва да се прочетат няколко тълкувателни решения от 68/69/74/ 2001 ако бъркам с годините моля за извинение. Първо смятам следното :
-при така описаната ф.обстановка трябва да се направи извод какво е качеството на лицето което подава иска за подобренията.Това е изключително необходимо защото само добросъвестния владелец може да иска подобренията или недобросъвестния такъв ако с поведението си не е дал основание за разваляне на договора при условията на чл.72 и 72 от ЗС. БИ следвало да се отговори дали е добросъвестен владелец или не е искащия подобренията,
защото ако не е такъв би следвало да няма право на подобренията при разваляне на договора. ПО мое мнение е добросъвестен владелец придобил имота на правно основание годно да го направи собственик /Тълкователно решение от 74 г./ ОТ тук следва че иска може да се предяви в условията на евентуалност ,защото никой не пречи на владелеца САМ да се постави в положение на добросъвестен подобрител.НО ЛИЧНО АЗ смятам че това не е отговора той се намира пак в едно тълкувателно решение на ОСГК НА ВС . ИСКА ЗА ПОДОБРЕНИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДЯВИ САМО АКО СА НАЛИЦЕ ЕДНА ОТ СЛЕДНИТЕ ТРИ ПРЕДПОСТАВКИ.
- Владелецът да се е лишил от владението
/всички знаем как става това/
- Владението да се е превърнало в държание.
- От датата на предявяване на иск за връщане на вещта.
/последното не е станало /
Като разгледаме и другите две хипотези към датата на предявяване на насрещния иск ще видим че и те не са били на лице.
От всичко дотук следва че няма условия за допустимост на иск за подобренията. Липсва правен интерес от предявяането му .Последното обаче може да стане ако до края на първото заседание пред първа инстанция една от изброените три хипотези е налице / в условията на евентуалност /. ИЛИ ако след като не бъде уважен иска ПО чл. 87/3 ЗЗД бъде поставено във вид на възражение за първи път пред втора инстанция искането за подобренията. /Тълкувателно решение от 2000г. ако се не лъжа/

ПО въпроса за разликата между насрещен иск и възражение за прихващане: Въпроса е също много интересен защото трябва се отговори кога е възможно прихващането, между кои при какви условия.
Би следвало да се отговори и може ли да се иска прихващане самостоятелно и кога е възможно . В кои случаи може да се прави възражение. Отговори ЗЗД чл. 90 ,91 и Закона за собствеността 72/3 .
Учебника на проф.Кожухаров .Разлика между подвидовете на възраженията за прихващане и разбира се много , много практика.
Няма да развивам въпроса.

Толкова от мен ДАНО ДА ПРЕДИЗВИКАМ ОТНОВО ДИСКУСИЯ ПО ТОЗИ НЕЛЕК КАЗУС

[gega]

"Колеги включвам се късно и ще говоря само по гражданско пр. казус"
По-добре да не се бе включвал!:)) С тези "стрелящи" позовавания на тълкувателни решения от някоя си година подсказва колко объркване има в твоите правни знания, които, вижда се, от университетската скамейка - което няма нищо лошо само по себе си.
"Да ме извинят колегите дето не са водили такъв иск ама хвърлете малко поглед на някои сборник практика. " Извиняваме те, все пак си току-що завършил, навярно или пък ако си практикуваш - още по-зле за теб!
Единственото, за което човек може да ти повярва, е твоята оценка за казуса - никак не е лек: за теб, приятелю:))))

[Гост]

Искате да кажете,че и в случая на казуса от конкурса имаме обсебване?
А дали меже изпълнителното деяние на обсебването (при което деецът има фактическа власт върху веща !) да се осъществи при условията на посредствено извършителство, т.е друг, а не деецът да осъществи изпълнителното деяние? Имено това ме накара да се замисля дали е кражба или обсебване. Първоначално писах обсебване, но някак ми се стори невъзможно да "обсебиш" една вещ чрез действията на друг и в крайния варинат писах че е кражба. Но наистина още се колебая. На пръв поглед е обсебване, но ...?

Никак не се чудете, точно обсебване си е с посредствоното извършителство на другото лице.

[Гост]

*посредственото

[DA]

Чета, чета и не мога да повярвям, че този елементарен казус на обсебване може да ви затрудни! За гражданската част не мога да взема отношение, но наказателната е проста.

[nova1]

Kolega dokazete, che e obsebvane. Eto faktite ot kazusa:
1) Kolata e bila v dvora "mu". (Ot predhodnoto izrechenie se razbira che stava vapros za Kirilov).
2) Avtomobila e polzvan savmestno ot dvamata - Milanov i Kirilov.(t.e i Kirilov e imal fakticheska vlast, a Milanov e prekasnal tazi fakticheska vlast).
3) Fizicheski deistvieto e izvarsheno ot Ivanov.

[DA]

Kolega dokazete, che e obsebvane. Eto faktite ot kazusa:
1) Kolata e bila v dvora "mu". (Ot predhodnoto izrechenie se razbira che stava vapros za Kirilov).
2) Avtomobila e polzvan savmestno ot dvamata - Milanov i Kirilov.(t.e i Kirilov e imal fakticheska vlast, a Milanov e prekasnal tazi fakticheska vlast).
3) Fizicheski deistvieto e izvarsheno ot Ivanov.

Прочетете казуса и тогава искайте доказателства. Малко по-надолу пише: "След няколко дни Кирилов видял, че колата липсва от двора на Миланов и сезирал Прокуратурата." Т.е. става дума не за двора на К., а точно за двора на Миланов.

Доказателства (да се четат само от идиоти):
Автомобилът е движима вещ.
Конкретният автомобил е бил чужда (за Миланов) движама вещ защото неин собственик е Кирилов.
Миланов владеел автомобила, тъй като той се намирал в двора му и бил ползван от него, т.е. упражнявал е фактическа власт върху него, което е достатъчно действията му да бъдат квалифицирани като владение по смисъла на НК.
Въпреки, че не е собственик на владяния автомобил, Миланов се разпоредил с него, като с посредственото извършителство на Иванов продал автомобила за старо желязо. Присвояването преставлява акт на фактическо или юридическо разпореждане с вещта, каквото в конкретния случай е осъществено.
От субективна страна: Миланов знаел, че автомобила е чужд, имал е представи, че се намира във фактическата му власт, знаел е, че няма право да се разпорежда с чуждия автомобил, но точно това е искал да стори, като акт на отмъщение към собственика му. С други думи: Миланов е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Прави лошо впечатление ниското ниво на участвалите в конкурса. Надявам се повечето от тях никога да не станат съдии.

[Гост]

Аз продължавам да мисля, че родовата подсъдност е Окръжен съд. До сега никой не успя да се аргументира защо мисли, че делото е подсъдно на Районен съд. Цитират се разни Решения от преди изменението на чл. 80, ал.1, б. "Б" ГПК от 1999 г., от когато се добавя "... с изключение на исковете за ....., защита на вещни права върху НИ и дв.вещи". Ако някой може да публикува по-прясна практика по въпроса, нека да го направи.

[Гост]

Ами за да отговорят трябва да си изяснят какъв договор е ДИГ. Според колегите това договор за учредяване и прехвърляне на вещни права ли е?

[Гост]

да, това е договор с вещно действие

[Гост]

ами в такъв случай попада в хипотезата на чл. 810 б. "Б" ГПК

[Александра]

Искът обаче не е за защита на вещно право, а за защита срещу договорно неизпълнение. Ех, колеги...

как се излагаме

[Nikol]

Kolegi spored vas ima li prestaplenie po otno6enie na Ivanov i o6te ne6to znae li nqkoi koga 6te izlqzat rezultatite