Казус "младши съдии"

[georgiev_sfbg]

206ал.4 -извинявам се

В цитираното решение присвоената сума е 245 пъти по "особено големи размери" (!). В казуса е два пъти и малко - ако приемем, че минималната заплата е била 240 лева.

70х240 = 16'800 обсебване в големи размери
70'000/16'800 = 4,17 надвишава няколко пъти обсебване в особено големи размери

[georgiev_sfbg]

Защо да е все предаване на владението? Ако аз ви дам телефона си да го оставите някъде и вие го направите, дали действително съм ви предал владението върху него? За да има обсебване, трябва да съм ви предал владението на някакво правно основание ( например договор за влог), съгласно който вие се задължавате да пазите телефона и да го върнете. Но според мен, в случая за такова нещо не може да се говори. Аз ви давам една сума за да я оставите някъде, където тя да си стои. А вие впоследствие я взимате от там и се разпореждате с нея...

Военно-апелативен съд - Република България
чл.206,Решение № 36/06.03.2006 г. по НОХД № 27/2006 г. със съдия-докладчик полк. С. Александров
Съставът на чл. 206 НК предполага противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази на законно основание, тоест вещта се намира у него не противоправно, а вследствие на някакво правно действие. Щом като вещта по някакъв повод е попаднала у подсъдимия, без да му е поверена за пазене и управление в качеството му на длъжностно лице и той неправомерно се разпореди с нея в свой личен интерес, тоест противозаконно я присвои, осъществява състава на чл. 206 НК.

Неоснователни са твърденията в жалбата за несъставомерност на деянието му по чл. 206 НК, тъй като конкретната вещ не е била поверена на конкретно основание, от конкретно лице и той не е имал намерение да се разпорежда с телефона в свой интерес - не го бил предал поради здравословни проблеми, а след отнасянето му в дома си не го укрил или изключил.

Действително, съставът на чл. 206 НК предполага противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази на законно основание, тоест вещта се намира у него не противоправно, а вследствие на някакво правно действие. Най – често това е правен акт като сделка, административен акт или съдебно решение, който акт обаче няма правопрехвърлително действие, а само правоучредително такова. Предметът може да се окаже у дееца и когато той го намери и го вземе. Такова негово поведение е правнонерегулирано, макар и правнорелевантно, пораждайки задължението по чл.87 или 88 ЗС да предаде вещта на нейния собственик, на този, който я е загубил или забравил, или на местната държавна власт, ако тези лица са неизвестни. От субективна страна това престъпление се извършва с намерение за окончателно разпореждане с имуществото в свой собствен интерес.

Съдебната практика е константна, че щом като вещта по някакъв повод е попаднала у подсъдимия, без да му е поверена за пазене и управление в качеството му на длъжностно лице и той неправомерно се разпореди с нея в свой личен интерес, тоест противозаконно я присвои, осъществява състава на чл. 206 НК. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да бъде върната. Отличителният белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването тя се намира в негова фактическа власт.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че след като Д. Б., преминавайки проверката е поставил мобилния си телефон на лентата за ръчния багаж, той реално го е предоставил във фактическата власт на подсъдимия П. - изпълняващ служебните си задължения на това място и носещ отговорност за всички преминаващи и намиращи се върху тази лента вещи. След като собственикът после е забравил да вземе телефона си от тази лента, то последният реално е останал във владението на серж. П. Дори и обстоятелството, че по време на преминаването на Д. Б., поради здравословни проблеми серж. П. е бил в тоалетната, а не на лентата за проверка на багажа както се сочи в жалбата не води до отпадане на отговорността му, тъй като след връщането си той е видял забравения върху лентата апарат. Въпреки, че е осъзнал, че апаратът е бил забравен от някой от преминалите проверката пътници, П. го взел в себе си и до излитането на самолета в 05.23 ч. не предприел никакви действия, за да се свърже със земните стюардеси или с други длъжностни лица с цел издирване на собственика и съответно връщането на мобилния му телефон. Напротив, в 05.13 ч. от него набрал и се обадил на мобилния телефон на колежката си серж. Д. При срещата помежду им извън сградата на Аерогара Варна тя видяла апарата в него и пред нея той е споделил, че го е намерил, без да уточнява къде.

Дори и да е имал някакви здравословни проблеми, П. е изпълнявал служебните си задължения до 08.00 ч., през това време апаратът се е намирал в негово владение и не е съществувала никаква пречка да докладва и да го предаде на началника на смяната си или пък в сектор „Загубени багажи” на Аерогара В. Не сторил това и след изтичане на дежурството си, а отнесъл телефона в дома си, демонстрирайки по този начин явното си намерение да се разпореди с него в свой интерес. За това сочи и обстоятелството, че на изричните запитвания при обажданията по телефона по – късно в дома му от гл.серж. Н. и началника на следващата смяна майор Я. дали знае нещо за забравен телефон на лентата за проверка на багажа на пътниците от полета за Б., той и на двамата отговорил, че нищо не знаел.

[slovenka]

Който е писал за чл.217 от НК да очаква висока оценка за 206 от НК и дума не може да става.

[portokal]

В цитираното решение присвоената сума е 245 пъти по "особено големи размери" (!). В казуса е два пъти и малко - ако приемем, че минималната заплата е била 240 лева.

70х240 = 16'800 обсебване в големи размери
70'000/16'800 = 4,17 надвишава няколко пъти обсебване в особено големи размери

Ти от напъване да покажеш колко си дОбър не си вдянал какво съм написала.

[beata]

Разликата между злоупотребата на доверие по чл.217 НК и чл.206 е, че при обсебването деецът намерение да извлече в резултат на разпореждането материална изгода за себе си или всяко друго лице, освен собственика, докато при злоупотребата на доверие не е необходимо някой да се е облагодетелствал в резултат на ощетяването на чуждото имущество. Но както казаха преди мен колегите: всичко е въпрос на аргументация! Успех на всички!

[helene]

Изпълнителното деяние на обсебването, може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ - тя да бъде върната. Отличителният белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата - деецът, не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването - тя, се намира в негова фактическа власт.

Абсолютно ВЯРНО! При кражбата има ФАКТИЧЕСКО отнемане на вещта от владението на пострадалия БЕЗ НЕГОВО СЪГЛАСИЕ, докато при обсебването пострадалият САМ предава владението на вещта, предмет на присвояването!

[DEKAH]

Изпълнителното деяние на обсебването, може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ - тя да бъде върната. Отличителният белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата - деецът, не владее вещта до момента на извършването й, а при обсебването - тя, се намира в негова фактическа власт.

Абсолютно ВЯРНО! При кражбата има ФАКТИЧЕСКО отнемане на вещта от владението на пострадалия БЕЗ НЕГОВО СЪГЛАСИЕ, докато при обсебването пострадалият САМ предава владението на вещта, предмет на присвояването!

Още ли дъвчете работи, които се учат в 3-ти курс?
Мразя наказателно, обаче ми е интересно да ви чета. Продължавайте дискусията.

[sogio]

Който е писал за чл.217 от НК да очаква висока оценка за 206 от НК и дума не може да става.

И защо решихте, че чл.217 е правилната квалификация. Та самия закон си го казва "който съзнателно ощети чуждо имущество" - чл.217 и "който противозаконно присвои" - чл.206. Ако отворите тълковния речник ще разберете какво е имал предвид законодателя. Освен това и проф.Стойнов го е обяснил много добре - когато ощетяването е резултат от имуществено разпореждане в полза на дееца или на трето лице (освен собственика), винаги се касае за присвояване.
Иначе казуса е формулиран меко казано некоректно. В зависимост от конкретни факти, може би умишлено премълчани, могат да се дадат най-различни решения.
Успех на всички явяващи се!

[DEKAH]

sogio, казусите умишлено се формулират така. Чувал съм, че е по-важно да мотивирал добре тезата си, отколкото да си цитирал само правилния член в закона.

В казусите се набляга на спорни в практиката моменти. Винаги има едно малко камъче, което може да преобърне колата. Важното е да се аргументираш и да си убедителен.

[siska16]

колкото и да е добра аргументацията, при грешна квалификация... неможе да напишеш, че извършеното е кражба и да си добре аргументиран

[slovenka]

Има една много тънка разлика между чл.206 и чл.217 от НК и тя е в субективната страна:
1.чл.206 НК само пряк умисъл
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството.
Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.

2. чл.217 НК - пряк и косвен умисъл
Интелектуаленият момент включва представи относно естеството на действието или бездействието и относно това, че в резултат на него ще се намалят активите на имуществото или ще се увеличат неговите пасиви.
Волеви момент - деецът иска ощетяване на чуждото имущество или се примирява с това .
Другата разлика между злоупотребата на доверие по чл.217 НК и чл.206 е, че при обсебването деецът намерение да извлече в резултат на разпореждането материална изгода за себе си или всяко друго лице, освен собственика, докато при злоупотребата на доверие не е необходимо някой да се е облагодетелствал в резултат на ощетяването на чуждото имущество, както колегата по- горе отбеляза.

Така, че в конкрентия казус определящи ще бъдат обясненията на Димов - например ако той каже, че взел сумата с мисълта бързо да я възстанови, както и това, че в никакъв случай целта му не е била да ощети Илиев. Нещо повече когато Илиев си поискал обратно парите , Димов му отговорил, че ги е похарчил и в момента не е могъл да му ги предаде, но ще му ги даде на части или в разумен срок определен от него и това се потвърди от самия Илиев.
В този случай нямаме пряк умисъл.
А иначе съм съгласна с колегата ДЕКАН
"В казусите се набляга на спорни в практиката моменти. Винаги има едно малко камъче, което може да преобърне колата. Важното е да се аргументираш и да си убедителен."

[sogio]

sogio, казусите умишлено се формулират така. Чувал съм, че е по-важно да мотивирал добре тезата си, отколкото да си цитирал само правилния член в закона.
В казусите се набляга на спорни в практиката моменти. Винаги има едно малко камъче, което може да преобърне колата. Важното е да се аргументираш и да си убедителен.

Да, обаче доколко това е правилния подход на конкурс за младши съдии. Предполага се, че явяващите се имат базисни познания, а не, че са правили задълбочени изследвания на съдебната практика и то по спорни въпроси.

Има една много тънка разлика между чл.206 и чл.217 от НК и тя е в субективната страна:
1.чл.206 НК само пряк умисъл
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на него самия или на друг правен субект, като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството.
Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.

И въпреки това, което сама сте написала, продължавате да твърдите, че не е налице обсебване.

Така, че в конкрентия казус определящи ще бъдат обясненията на Димов - например ако той каже, че взел сумата с мисълта бързо да я възстанови, както и това, че в никакъв случай целта му не е била да ощети Илиев. Нещо повече когато Илиев си поискал обратно парите , Димов му отговорил, че ги е похарчил и в момента не е могъл да му ги предаде, но ще му ги даде на части или в разумен срок определен от него и това се потвърди от самия Илиев.
В този случай нямаме пряк умисъл.

В този случай си имаме пряк умисъл, но си имаме и ал.6 на чл.206 - ако Димов си изпълни обещанието. Иначе изпадате в ситуацията да твърдите, че няма убийство ако деецът не е искал да умъртви жертвата, а само да я простреля в сърцето, след което бързо да я закара до болницата.

[siska16]

и според мен деянието следва да се квалифицира като обсеване в особено големи размери - по ал. 3. Не мисля, че преставлява особено тежък случай по смисъла на НК. благодаря на колегата, който ми (ни) обърна внимание за чл. 161. досега съм я чела сигурно 100 пъти без да вникна в нея (разпоредбата).

[navara]

Продължавам да твърдя, че е по ал.4 на 206 от НК.Близо 300 пъти превишава МРЗ-преполага особенно тежкия случай.Отношението на дееца към деянието, четоха казуса колегата които го е публикувал е допуснал важна грешка-Димов е заявил , че няма как да върне тези пари-такъв е бил точния израз в казуса, т.е. отказ за връщане на сумата и липса на критичност към деянието.Близката връзка и доверието което е Имал Илиев към Димов, степента на засягане на общ. отношения-от Илиев са отнети 70 000 лева и отказът за връщането им, това че с тях е платено задължение възникнало вследствие на пороците на Димов - това как бихте го кфалицирали. Утежняващи вината обстоятелства които в съвкупността си обуславят случая като особенно тежък.Колкото до дебата дали е обсебване-такова е.

[estaverg]

Здравейте колеги, абсолютно съм съгласна с квалификацията, дадена от navara и georgiev_sfbg. В тази връзка вижте решението по-долу:


РЕШЕНИЕ №360 от 23 сепретмври 1994г по н.д. №227/94г., II н.о, ВС
Сборник съдебна практика на Върхоният съд на Република Бълггария, наказателни колегии, 1994г., стр.77, пор.№56

Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата работела като енергетик при Съюза на слепите в България. Към предприятието имало ведомствени жилища, в които били настанени лица с намалено зрение.На подсъдимата било разпоредено да отчита изразходваната електроенергия от жилищата на тези граждани и да събира срещу разписки стойността на същата.Това си задължение започнала да изпълнява през 1983г., като ежемесечно отчилата показанията на електромерите, събирала срещу разписки дължимите суми и отчитала същите на касата на преприятието. До ноември 1986г. тя редовно отчитала получените от гражданите суми, след което започнала да задържа същите и да ги изразходва за лични нужди.
Тази си дейност продължила до февруари 1992г. , когато деянието било разкрито .
Общо за периода подсъдимата присвоила сумата 64 209.69лв , която по време на предварителното производство изцяло възстановила.
Законосъобразно съдът е приел, че деянието на подсъдимата обективира признаците на състава на чл.206,ал.6,т.3 във връзка с ал.4 и ал.1 от НК.За времето от декември 1986г. до февруари 1992г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление тя противозаконно е присвоила сумата от 64 209.69лв. , която е владеела.
Налице са всички елементи от обективният и субективен състав на престъплението.
Първоинстанционният съд е обсъдил възражението на подсъдимата, че деянието не следва да се квалифицира като извършено в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и правилно е приел, че то е неоснователно. За квалифицилраният състав на чл.206, ал.4 е необходимо да се установи наличието и на двете обстоятелства, а именно обсебването да е в особено големи размери и то да е особено тежък случай. Размерът на присвоеното имущество, преценен към момента на извършване на деянието е особено голям . Конкретният случай е особено тежък. Извъриеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на обществена опастност на деянието и дееца.В тази връзка съдът явно е отчел и обстоятелството, че са обсебвани суми, дадени на подсъдимата от инвалиди .
...............................
Що се касае до предмета на престъплението по чл.206,ал.1 , то според закона това е чужда движима вещ, която се владее или пази от дееца.
Според ЗС недвижими вещи са: земята , растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към към земята или постройката. В практиката се прима, че след отделянето му от земята добивът придобива пхарактер на "движима вещ", поради което може да бъде предмет на престъпни посегателства. Всички други вещи, включително и парите са движими вещи /Решение № 604 от 10.01.2003г. на II н.о. на ВС/
Изъплнителното деяние се изразява в присовяване-противозаконно разпореждане / фактическо или юридическо/ в свой или чужд интерес с вещта, която се намира във фактическтата власт на дееца. Според съдебната практика, форма на такова разпореждане при обсебването е и отказът от страна на дееца да върне чуждата движима вещ, но това задържане също трябва да е противозаконно. В противен случай, ако откъзат на дееца е правомерен, почива на някакво правно основание , няма да е налице престъпление / Решение № 231/19.06.2001г. на I н.о на ВКС, Решение №608/12.07.1991г. на I н.о. на ВС/
Видно е, че в нашият случай, не само имаме противозаконно разпореждане в свой интерес от страна на дееца, но и отказ от негова страна да върне парите, който отказ не почива на никакво правно основание.

[georgiev_sfbg]

Здравейте колеги, абсолютно съм съгласна с квалификацията, дадена от navara и georgiev_sfbg. В тази връзка вижте решението по-долу:


РЕШЕНИЕ №360 от 23 сепретмври 1994г по н.д. №227/94г., II н.о, ВС
Сборник съдебна практика на Върхоният съд на Република Бълггария, наказателни колегии, 1994г., стр.77, пор.№56

Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата работела като енергетик при Съюза на слепите в България. Към предприятието имало ведомствени жилища, в които били настанени лица с намалено зрение.На подсъдимата било разпоредено да отчита изразходваната електроенергия от жилищата на тези граждани и да събира срещу разписки стойността на същата.Това си задължение започнала да изпълнява през 1983г., като ежемесечно отчилата показанията на електромерите, събирала срещу разписки дължимите суми и отчитала същите на касата на преприятието. До ноември 1986г. тя редовно отчитала получените от гражданите суми, след което започнала да задържа същите и да ги изразходва за лични нужди.
Тази си дейност продължила до февруари 1992г. , когато деянието било разкрито .
Общо за периода подсъдимата присвоила сумата 64 209.69лв , която по време на предварителното производство изцяло възстановила.
Законосъобразно съдът е приел, че деянието на подсъдимата обективира признаците на състава на чл.206,ал.6,т.3 във връзка с ал.4 и ал.1 от НК.За времето от декември 1986г. до февруари 1992г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление тя противозаконно е присвоила сумата от 64 209.69лв. , която е владеела.
Налице са всички елементи от обективният и субективен състав на престъплението.
Първоинстанционният съд е обсъдил възражението на подсъдимата, че деянието не следва да се квалифицира като извършено в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и правилно е приел, че то е неоснователно. За квалифицилраният състав на чл.206, ал.4 е необходимо да се установи наличието и на двете обстоятелства, а именно обсебването да е в особено големи размери и то да е особено тежък случай. Размерът на присвоеното имущество, преценен към момента на извършване на деянието е особено голям . Конкретният случай е особено тежък. Извъриеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на обществена опастност на деянието и дееца.В тази връзка съдът явно е отчел и обстоятелството, че са обсебвани суми, дадени на подсъдимата от инвалиди .
...............................
Що се касае до предмета на престъплението по чл.206,ал.1 , то според закона това е чужда движима вещ, която се владее или пази от дееца.
Според ЗС недвижими вещи са: земята , растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към към земята или постройката. В практиката се прима, че след отделянето му от земята добивът придобива пхарактер на "движима вещ", поради което може да бъде предмет на престъпни посегателства. Всички други вещи, включително и парите са движими вещи /Решение № 604 от 10.01.2003г. на II н.о. на ВС/
Изъплнителното деяние се изразява в присовяване-противозаконно разпореждане / фактическо или юридическо/ в свой или чужд интерес с вещта, която се намира във фактическтата власт на дееца. Според съдебната практика, форма на такова разпореждане при обсебването е и отказът от страна на дееца да върне чуждата движима вещ, но това задържане също трябва да е противозаконно. В противен случай, ако откъзат на дееца е правомерен, почива на някакво правно основание , няма да е налице престъпление / Решение № 231/19.06.2001г. на I н.о на ВКС, Решение №608/12.07.1991г. на I н.о. на ВС/
Видно е, че в нашият случай, не само имаме противозаконно разпореждане в свой интерес от страна на дееца, но и отказ от негова страна да върне парите, който отказ не почива на никакво правно основание.

...недей така, че сега ще се "изтрепат", да ти цитират и тълкуват ЗЗД-то и учебниците на Ненов!

[niamame]

Според мен случая е тежък ,но чак пък ОСОБЕНО ТЕЖЪК. Инкриминираната сума пари отговаря на -особено големи размери и това по-скоро ще се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието,просто ще му наложат максимума за тоя състав.Престъплението си е чисто 206 ал.3 вр. ал.1 от НК. Нямаш никакви усложнения при извършване на деянието,никакви специални средства, нищо, дееца е с чисто съдебно минало, присвояването на парите освен само за себе си като престъпен резултат не е предизвикало и други вреди за пострадалия.

[niamame]

Аз Ви казвам,че разковничето е в процеса.Там са големите уловки и който ги е съобразил браво,защото там наистина е голяма главоблъсканица.Пример чл.74 ал.3 -обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Това е разпоредбата,но в нашия случай-две отделни престъпни дейности ,двама съвсем отделни извършители,просто два случая в едно производство.Та питам аз тази разпоредба отнася ли се за този случай или не Като погледнете и чл.75 ал.3 НПК-правата на пострадалия възникват,ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство......А сега да видим кой какво е писал.

[royalty]

Който е писал за чл.217 от НК да очаква висока оценка за 206 от НК и дума не може да става.

Ето един отличен """"юрист"""""!!!!!!!!!!!!!

[siska16]

Според мен случая е тежък ,но чак пък ОСОБЕНО ТЕЖЪК. Инкриминираната сума пари отговаря на -особено големи размери и това по-скоро ще се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието,просто ще му наложат максимума за тоя състав.Престъплението си е чисто 206 ал.3 вр. ал.1 от НК. Нямаш никакви усложнения при извършване на деянието,никакви специални средства, нищо, дееца е с чисто съдебно минало, присвояването на парите освен само за себе си като престъпен резултат не е предизвикало и други вреди за пострадалия.

абсолютно съм съгласна!
вярно е, че има съдебна практика, която казва, че в някои случаи "особено тежкия случай" може да се съдържа единствено в "особено големия размер", но там ставаше въпрос за размер на присвоеното, който го надхвърля 245 пъти.