Kaзус от ИЗПИТИТЕ ЗА АДВОКАТИ И МЛАДШИ АДВОКАТИ

[DEKAH]

Гражданският казус.

Петър като продавач и Орлин, като купувач, сключват предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент №3/ за сумата от 148 000 евро, като Орлин, при сключването на договора е заплатил задатък от 15 000 евро. Страните се уговорили /устно/, че окончателния договор ще сключат на цена от 50 000 лв., колкото била данъчната оценка на имота, а остатъка ще бъде заплатен на ръка. На сключването на предварителния договор е присъствал брокерът, който посредничал на Орлин за намиране на имота. В чл.3 на договора, купувачът си запазил правото да посочи трето лице, което да сключи окончателния договор. В чл.7 страните определили датата 02.02.2010 и 11 часа да се явят пред нотариус №15 за да сключат окончателен договор.

На 2.02.2010 от 11 часа, в кантората на нотариус №15 се явлили лицата Петър, брокерът на Орлин и лицето Иван, който брокерът посочил като лицето, избрано от Орлин да сключи окончателния договор. Петър веднага подписал окончателния договор за сумата от 50 000 лв. Лицето Иван, превело сумата от 50 000 лв. по банков път. На въпроса на Петър: "Кога ще ми платиш уговорената оставаща сума", Иван отговорил, че не знае нищо за такава сума, нито за такива уговорки.

На 10.03.2010 Петър завежда иск, с който желае съда да обяви сключеният на 02.02.2010 год. окончателен договор с Иван за нищожен, защото е привидна сделка. С предявяването на иска Петър привлича Орлин като трето лице - помагач. Орлин от своя страна предявява насрещен иск срещу Петър, като иска от съда да му присъди двойния размер на дадения от него задатък при сключване на предварителния договор с основанието, че Петър не е изпълнил задължението да му прехвърли имота в уговорения ден и час.

Въпроси:
1. Иван заместил ли е Орлин като страна в предварителния договор?
2. Договорът от 02.02.2010 привиден ли е?
3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
4. Допустим ли е насрещния иск на третото лице?

[Tisho_Sv]

Прочетох само първата страница от темата и то не до края и съм потресен. Надявам се бисери като "деянието не е започнато защото ако е започнато е довършено" да не излизат от устата на завършил юрист. Макар че няма да ме учуди, при положение, че на изпита една кифла от началото до самия край питаше като латерна колегите около нея елементарни въпроси с които очевадно демонстрираше незнание на най-основни неща. Чудя се защо се явяват тия хора и ако случайно минат как ще влязат в съдебна зала и какво ще творят там? Мен лично би ме било срам... Хайде със здраве!

[amonev]

Вкара ли и го , изнасилването е завършено.Изпълнителното деяние е завършено.Ако не и го е вкарал е налице само опит и то недовършен.Довършен опит за изнасилване няма. Мисълта ми е , че за да започне изнасилването , той трябва да и го вкара.А стане ли това , то изнасилването е и завършено, ако ще веднага да си го извади.

Само какъв изказ на юрист !?!

[judex]

Привет,мерси първо за комплимента,че чета като маймуна. Колега,дайте си адреса да ви пратя някой етичен кодекс,ще бъде голямо удоволствие за мен. Аз разсъждавах само върху фактите. Няма лошо да цитирате съдебна практика,интересно ми е как ще докажете опита в съдебно заседание. А ако подсъдимият Ви е клиент,не съм много убеден,че няма да потърси друг защитник. Чел съм много решения по много дела. Препоръчвам Ви цитираният от мен казус и решенията на ВОС,ВАС и ВКС

[chadel]

[judex]

а и всеки казус е интересен,че предлага няколко решения,всичко зависи от аргументацията. А и съм възхитен и аз от изразите за вкарването и изкарването,надявам се да не сте го написал на конкурса,колега,за да не чета "бисери" и от конкурси за младши адвокати

[alexxafc]

Прочетох само първата страница от темата и то не до края и съм потресен. Надявам се бисери като "деянието не е започнато защото ако е започнато е довършено" да не излизат от устата на завършил юрист. Хайде със здраве!

Явно не ви липсва самочувствие , колега.Дано да има и съответното покритие.Иначе си остават само приказките.
Ако желаете разяснете като по-компетентен на аудиторията къде точно е границата между опита за изнасилване и осъщественото такова.И как точно се осъществява изпълнителното деяние - кога започва и кога завършва?

а и всеки казус е интересен,че предлага няколко решения,всичко зависи от аргументацията. А и съм възхитен и аз от изразите за вкарването и изкарването,надявам се да не сте го написал на конкурса,колега,за да не чета "бисери" и от конкурси за младши адвокати

Естествено , че не съм просто се опитах да обясня по просто.Но тук някои хора побързаха да се направят на много интересни и разбиращи.Явно не съм бил запознат с нивото, което те изискват.Ще си взема бележка.
Само да вметна , че е много възможно ваш клиент да говори точно с такива изрази за извършеното от него.Той няма да ви говори на юридически език.

[judex]

колега,ясно е,че може да говори,въпреки че, повярвайте ми,някои криминално проявени знаят НК и НПК доста по-добре и от нас и може би се изразяват и много грамотно. Но проблем ще е ако Вие обяснявате така,все пак сме юристи,а не продавачи на кооперативния пазар.

[alexxafc]

Несъмнено Може би го четат и в пандиза(мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - за колегите с точен юридически език)

Иначе @street ми зададe такa въпросa и аз по този начин отговорих.Странно пък , че на мен не ми мина нито за миг през ума да го сравнявам с "продавач на кооперативния пазар", ама явно не съм в час нещо.
Съжалявам ,че наруших спокойствието на някои хора.Пожелавам ви успешно преминаване на казуса и евентуално на устния.Също така успешно самодоказване като юристи в този форум.Както писа някои преди два-три дни , тоя сарказъм доникъде не води.Ама вие си знаете..

[DEKAH]

Колеги, по същество.

Давайте отговори и аргументирайте. Ако може прилагайте съдебна практика, която да покрепи тезата ви.

Моля, запазете добрия тон. Всеки има право на мнение. Уважавайте събеседниците си. След време може да се срещнете в съдебната зала и там ще се преборите с аргументи, а съдът ще прецени кой от вас е прав.

[rossti08]

Моля някой да си каже мнението и по гражданския казус....най - вече по първия въпрос? За наказателния нещата са ясни,повтаряме едно и също. Дано казусите да си вземат тези, които наистина са заслужили ,а не родените с късмет.

[Tisho_Sv]

Явно не ви липсва самочувствие , колега.Дано да има и съответното покритие.Иначе си остават само приказките.
Ако желаете разяснете като по-компетентен на аудиторията къде точно е границата между опита за изнасилване и осъщественото такова.И как точно се осъществява изпълнителното деяние - кога започва и кога завършва?

А дано.

Желая. Накратко: границата е проникването на фалоса на мъжа във влагалището на жената. С проникването изпълнителното деяние е завършено, затова и не може да има довършен опит за изнасилване. А изпълнителното деяние в конкретната хипотеза започва с упражняването на принудата.

Съжалявам ако съм бил по-остър, не претендирам да съм много знаещ, но някои неща наистина ми идват в повече

П.П. Колега сега видях и какви решения си предложил в другата тема... За да не изглеждам пак като човек със самочувствие без покритие няма да правя коментари, а директно да питам: как реши, че Радков е знаел за измамата; какво общо има в случая прикрития договор; ако "ще ти бутне" говори за доброволност, то "натисни я" и "няма къде да ходи" за какво говорят; какво означава" непредпазлив опит" - легален ли е тоя термин, защото на мен нещо ми се губи (жокер - опита е стадий на УМИШЛЕНА престъпна дейност).

[chadel]

Радков не е нужно да е знаел за измамата. Щом е уговорено окончателният договор да се сключи от него, той трябва да е или пълномощеник или довереник. По-скоро довереник, който не е прехвърлил собствеността по отчетната сделка, част от договор за поръчка с доверителя-купувач по предварителния договор. Смятам, че при окончателната сделка придобива от свое име за чужда сметка. Защото в противен случай, ако би бил просто пълномощник, то транслативният ефект на прехвърляне на собствеността би възникнал директно за представлявания и тогава продавачът (забравих му името) няма да има правен интерес да насочва исковете си срещу Радков, нито последният ще има процесуална легитимация, защото не е собственик.Макар, че във вътрешните отношения между Радков и доверителя (Орлин ли беше ), придобитата собственост се смята, като да е на доверителя.

[Гост.]

Радков не е нужно да е знаел за измамата. Щом е уговорено окончателният договор да се сключи от него, той трябва да е или пълномощеник или довереник. По-скоро довереник, който не е прехвърлил собствеността по отчетната сделка, част от договор за поръчка с доверителя-купувач по предварителния договор. Смятам, че при окончателната сделка придобива от свое име за чужда сметка. Защото в противен случай, ако би бил просто пълномощник, то транслативният ефект на прехвърляне на собствеността би възникнал директно за представлявания и тогава продавачът (забравих му името) няма да има правен интерес да насочва исковете си срещу Радков, нито последният ще има процесуална легитимация, защото не е собственик.Макар, че във вътрешните отношения между Радков и доверителя (Орлин ли беше ), придобитата собственост се смята, като да е на доверителя.

Не съм съгласна със съжденията ви. По отношение знанието- ал.2 на чл. 29( доколкото навеждате доводи в насока- измама, като основание за унищожаемост на сделката). Според мен на въпрос I не може да се даде положителен отговор.
Отделно изобщо не смятам, че е налице хипотезата на чл. 29.

[contralegem]

Според мен става въпрос за цесия – купувачът е цедирал правата си по предварителния договор на третото лице – Иван, иначе няма как да го замести като страна. Продавачът се е съгласил длъжникът на цената да бъде заменен с подписването на предварителния договор (чл.3). Окончателният договор е симулативен в частта, в която е уговорена цената. Не намирам основание договорът да е унищожаем. Не е допустим насрещен иск, нито обратен, Орлин може да встъпи главно, но искът му срещу Петър е неоснователен, тъй като последният се е явил в уговорения ден и час да му прехвърли имота.

[shelley]

Практика за измамата:

Р Е Ш Е Н И Е


№: 38 18.05.2009г. гр.Царево,

В ИМЕТО НА НАРОДА


Царевският районен съд, граждански състав
На двадесет и осми април, две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:…Р.Й.
Членове:......................................
Съдебни заседатели:.................
Секретар: Н.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Р.Й. гр.д.241 по описа за 2007год., за да се произнесе взе пред вид следното:


Производството по делото е образувано по предявен иск от ищец: В.Н.К., ЕГН-**********,***, против ответник: Г.И.А., ЕГН-********** ***,.
С предявения иск в исковата молба и след уточнението му в съдебно заседание на 26.06.2008г., съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.27, вр. чл.29 от ЗЗД, с който ищецът моли съда да унищожи сключения между него и ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №...г. на нотариус Ч., поради наличие на измама.
Ищецът твърди в исковата си молба, че не е получил продажната цена. При сключването на договора пред нотариуса се е явил негов пълномощник, който е бил принуден от купувача да впишат в нотариалния акт, че продажната цена е била платена при подписването на нотариалния акт, а не след вписване на сделката в Службата по вписванията. След вписването на нотариалния акт, купувачът взел акта и чрез трето лице отказал да плати продажната цена, въпреки уверенията, че това ще бъде извършено (вж. пледоарията на адв.Т.в хода по същество). Пред съда, чрез представляващите го адвокати ищецът поддържа предявения иск. Ангажира писмени доказателства – процесния нотариален акт, данъчна оценка и скица на имота по сделката, предварителен договор на основание на който е сключен атакувания договор. По негово искане са разпитани трима свидетели. С оглед събраните по делото доказателства счита иска за доказан, поради което моли съда да го уважи.
Ответникът чрез своя процесуален представител, оспорва предявения иск и пледира за отхвърлянето му. Твърди, че по делото не са събрани доказателства за извършени измамни действия от негова страна или от трето лице. При сключването на договора не е имало неверни представи у пълномощника на продавача, поради което не е налице измама. Счита, че със свидетелски показания не може да се доказва неплащане на продажната цена по договора.


След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2007г. ищецът В.Н.К. е сключил предварителен договор с лицето М. Ц.с предмет покупко-продажбата на 1/2 ид.част от дворно място в с.Ф., обл.Б. с площ от 15`812кв.м., част от което е и процесния имот, за сумата от 172`500 евро. Част от тази цена, в размер на 69`000 евро е платена при подписването на предварителния договор, а остатъка е следвало да бъде платен при подписването на окончателния договор.
От показанията на свидетеля Д.С.се установява, че този имот бил разделен на две части, след което на три пъти били записвани часове пред нотариус за сключване на окончателен договор, като едва на 15.11.2007г. при св.С. отишла св.Ц.С., упълномощена от ищеца К. да продаде имота на ответника Г.А..
С. и А. се явили пред нотариуса и сключили атакувания с настоящия иск договор с нотариален акт №......г. на нотариус Ч., като в нотариалния акт посочили, че продажната цена е в размер на 110`000лв. и тя е изцяло платена при подписване на нотариалния акт. Предвид това записване в нотариалния акт, съдът счита, че свидетелските показания дадени по делото, не могат на осн. чл.133, ал.1 б.”б”, „д” и „е” от ГПК (отм.) вр. § 2, ал.1 ГПК, да служат за доказване на фактите досежно размера на продажната цена и досежно наличие на плащането й, тъй като по делото няма контра летър – обратно писмо по чл.134, ал.2 ГПК (отм.), което да направи тези показания допустими. От това следва обоснования на допустимите доказателства извод, че продажната цена на имота е била в размер на 110`000лв. и тя е била платена при подписването на нотариалния акт.
Според показанията на пълномощника по сделката – св.С. и св.В.Д., действителната продажна цена била почти двойно по-голяма голяма и тя следвало да бъде заплатена в гр.София на св.Д. от трето лице на име Л.П., което преди сделката показало на Д. парите, но след като разбрало, че сделката е сключена, отказало да плати сумата. Съдът не можа да изясни какъв е бил мотивът на св.С. да посочи в нотариалния акт, че продажната е платена, без (по нейни твърдения), това да е било налице, още повече, че С. заявява пред съда, че е юрист, т.е. би следвало да е наясно с последствията от своите действия, че веднъж записано в нотариалния акт, че продажната цена е платена, недопустимо е да се доказва обратното без да е налице контра летър подписан от другата страна.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Основание за унищожаване на един договор поради измама е наличието на неверни представи по предмета и по съдържанието на този договор. Изпълнението на договора, включително и задължението на купувача да плати цената на вещта, не е по предмета и клаузите на сключения договор, тъй като самият договор е източник на това задължение. Ако то не е изпълнено, това е основание за неговото разваляне, но не и за унищожаването му, като сключен при измама. Не такива са твърденията на ищеца по настоящото дело, който заявява, че неговият пълномощник е сключил процесния договор и е извършил пред нотариуса неверни изявленията за точно изпълнение на задължението по чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е бил въведен в заблуждение от ответника-купувач и от третото лице Л.П., че след нотариалното извършване на сделката, ще изпълни точно. Въвеждането в заблуждение и създаването на неверни представи, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката, т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Това е така, тъй като предмета, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена. Задължението на купувача да плати цената на веща е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би било основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за унищожаването му, поради порок на волята.
Предвид горното съдът счита, че в хода на настоящото производство не се установи да е налице измама по смисъла на чл.29 ЗЗД, която да води до унищожаемост на процесния договор. Това налага отхвърлянето на предявения иск, като в тежест на ищеца бъдат присъдени и извършените от ответника разноски в размер на 3`000лв., за платеното от него адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от В.Н.К., ЕГН-**********,***, против Г.И.А., ЕГН-********** ***, с който моли съда да унищожи сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №....г.. на нотариус Ч., поради наличие на измама.
ОСЪЖДА В.Н.К. да заплати на Г.И.А. сумата от 3`000лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски окръжен съд.


СЪДИЯ:

[chadel]

Радков не е нужно да е знаел за измамата. Щом е уговорено окончателният договор да се сключи от него, той трябва да е или пълномощеник или довереник. По-скоро довереник, който не е прехвърлил собствеността по отчетната сделка, част от договор за поръчка с доверителя-купувач по предварителния договор. Смятам, че при окончателната сделка придобива от свое име за чужда сметка. Защото в противен случай, ако би бил просто пълномощник, то транслативният ефект на прехвърляне на собствеността би възникнал директно за представлявания и тогава продавачът (забравих му името) няма да има правен интерес да насочва исковете си срещу Радков, нито последният ще има процесуална легитимация, защото не е собственик.Макар, че във вътрешните отношения между Радков и доверителя (Орлин ли беше ), придобитата собственост се смята, като да е на доверителя.

Не съм съгласна със съжденията ви. По отношение знанието- ал.2 на чл. 29( доколкото навеждате доводи в насока- измама, като основание за унищожаемост на сделката). Според мен на въпрос I не може да се даде положителен отговор.
Отделно изобщо не смятам, че е налице хипотезата на чл. 29.

За измамата мисля, че си права, Поли. Аз самият не бях убеден в това, което написах.. Надявам се все пак проверяващите да толерират и различните мнения, до известна степен, а не само еднозначен отговор.. защото все пак стар лаф е че между двама юристи има поне три мнения

[shelley]

Струва ми се, че това също представлява интерес:

Решение № 23 от 8.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 511/98 г., II г. о.

Грешката в мотивите за сключване на един договор е тогава основание за неговото разваляне, когато е резултат на умишлено въвеждане в заблуждение.


За да отхвърли предявения иск с правно основание в чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както и евентуалния иск по чл. 27 ЗЗД във връзка с чл. 29 ЗЗД, съдът е приел, че същите са неоснователни и недоказани, тъй като не е установена липса на съгласие на молителката Г. С. П. за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от ответника П. Н. Б., оформен с н. а. № 32 от 18.09.1995 г., не е установено по надлежния ред безпаричност на сделката, както и че не са налице измамливи действия от страна на ответника, въвели в заблуждение молителката, с цел да я мотивират да сключи сделката.
За да отхвърли иска, съдът още е приел, че молителката-ищца, като "нормален, зрял човек", трезво преценяващ нещата е имал точна представа за сделката и е желала да се извърши продажбата, а дори да се приеме, че е имало действия на ответника, насочени към въвеждане в заблуждение, в случая е налице грешка в съображенията на молителката, която грешка е правна ирелевантна.
Грешката в съображенията, мотивите на молителката, които са въздействали върху волята й при вземане на решения са я подбудили към сключване на сделката са без значение за действителността й. Но ако тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна по договора, с цел да подтикне другата към сключване на определена сделка, тогава е налице порок на волята, основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама.

[shelley]

Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че въвеждането в заблуждение (създаването на неверни представи), с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. Това е така, тъй като предмета, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена. Задължението на купувача да плати цената на веща е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би било, както правилно е посочил решаващия съд, основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за унищожаването му, поради порок на волята.

(Решение № 206 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6006/2007 г., III г. о., )

[shelley]

http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/03/18/319993_promiana_na_strana_po_predvaritelen_dogovor/