Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защита!

от **rodnilb** » 04 Фев 2016, 15:20

http://www.osadenbezvina.blogspot.bg

Здравей те,

казвам се Данаил Димитров Лазаров на 30 години от град Варна, Българин. Реших да Ви споделя за моя проблем, който имам и да Ви помоля за съдействие, който с каквото може тъй като това, което ми се случи не е правилно и честно според мен!
Това, което ми се случи е че аз бях несправедливо обвинен от българската прокуратура във Варна и в последствие осъден несправедливо на две инстанции.
Аз бях несправедливо осъден въпреки, че всички свидетели и основни потърпевши по случая са на моя страна като точно и ясно казват, че аз нямам вина за нищо и че нищо лошо не съм правил на никой по този инцидент и искат аз да бъда оправдан, но това не се случва и хората също се ядосват заедно с мен! Всичко тръгна от районния съд във Варна, където се гледа делото за първи път и там бяха разпитвани свидетелите потърпевшите по случая и там основната свидетелка-потърпевша, когато даваше показания НЕ е била разбрана правилно и е допусната грешка при записването на нейните показания в протокола, тъй като тя е възрастна жена на преклонна възраст от 85 години и има сериозни проблеми със слуха. Но тя, аз, майка ми, моя съпроцесник и един независим свидетел, който е присъствал на делото твърдим, че сме чули и видели свидетелката да казва неща, които НЕ са били записани в протокола от него ден, както и че в протокола НЕ е записан определен въпрос на съдията към въпросната свидетелка. От там вследствие на това объркване и грешка мен ме осъдиха несправедливо! Това провокира и двама от основните свидетели да пуснат молби до окръжния съд във Варна с които изразиха тяхното НЕ съгласие с това аз да бъда осъден и обясниха, че искат да бъдат разпитани отново пред съда на делото за обжалването, защото специално за 85 годишната свидетелка тя твърди, че не е била разбрана правилно от районния съд и вследствие на това са ме осъдили несправедливо. Всички свидетели искат да ми помогнат, защото знаят, че аз нямам вина за нищо и че не съм виновен за нищо. Затова пускат жалби по делото, но техните думи остават не чути! Затова пиша до Вас ако може някой да ми помогне и съдейства по този крайно неприятен казус.

Сега ще обясня за какво става въпрос и за какво ме осъдиха.
Още през 2013 година двама мои приятели на по 20 години по това време, които аз познавам от 14 годишни, а сега са на по 23 години вече, като единия е работил при мен, а другия ми е съсед по квартал били в някакво казино във Варна късно вечерта и там решили от вън да набият и да вземат телефона и 25 лева на някакво друго момче на техните години, защото били употребили марихуана и алкохол и след това избягали. След това обаче пострадалия пуснал жалба в полицията и от там задържат едното от двете момчета това, което им е по близо по район, и го разпитват в полицията. Там дознателите започват да го лъжат с техните стандартни методи и способи, че уж другия му приятел вече го е издал за грабежа и го е натопил него и т.н.. като в същия момент обаче тъй като полицията реално нямала пряк страничен свидетел на инцидента и за да си намерят свидетел решават да извършат те самите престъпление като предложат на въпросния задържан сделка. Тя се изразявала в това, че ако той сега в момента признае всичко на полицията и прехвърли цялата вина върху другия си приятел и свидетелства после пред съда срещу него, то тогава него щели да го направят от съучастник в свидетел и така той щял да се отърве. При това положение той се съгласява и дава показания пред дознателя като прехвърля цялата вина от случилото се само на другия си приятел. Така полицията имат потърпевш и вече си имат и свидетел на инцидента и могат директно да привлекат като обвиняем втория участник в грабежа, но вече директно за да му повдигнат на него само обвинения за извършеното. След като това се случва моя приятел на име Георги, който е обвинен за грабежа се ядосва на факта, че другия наш общ приятел на име Веселин е казал в полицията лъжливи показания и е прехвърлил цялата вина само на него и затова решава да отиде да говори с него защо е постъпил той така след като и двамата са извършили грабежа.
Георги идва при мен в моя офис, който е близо до районното управление след като е бил обвинен за деянието и ми споделя за своя проблем и ме моли да го заведа при Веско да говори с него защо той е направил това спрямо него по този начин. Тук обаче искам да подчертая, че Георги беше видимо много ядосан на Веско и дори искаше да го бие заради несправедливата му постъпка. Георги ми сподели, че нямал против да поеме своята отговорност от извършеното, но се ядосал на факта, че Веско излъгал в полицията по такъв начин и прехвърлил цялата вина за стореното само на Георги, което не били истина и не било честно да се получава така. Тогава първоначално аз му отказах да го заведа до Веско, но той ми заяви, че ако аз не го заведа той сам щял да отиде пред блока му, защото знаел кой е блока и там щял да разпита момчетата около блока, къде живее точно Веско и те ще ли да му кажат и така пак щял да го намери. Тогава аз се замислих и тъй като знам, че Георги е способен на това понеже си го познавам от години реших и аз да съм там наистина за да не направи нещо лошо Георги на Веско в момент на гняв и ярост и тъй като аз познавам и двете момчета от години, а с Веско сме дори съседи тъй като живеем в един и същ квартал през няколко блока само аз реших да отида и аз там като гарант, че няма да има бой или насилие, а само ще си говорят и между тях ще има само диалог. Тогава аз предложих сделка на Георги и му казах, че ще го заведа до Веско, но само ако ми обещае, че няма да го бие, а само ще си говорят и това е. Той се замисли, но се съгласи и ми обеща накрая и затова отидохме като взехме с нас още един наш общ приятел, защото и аз не знаех точния апартамент на Веско, а другото момче с нас знаеше, защото са приятели от години с Веско и дори живя в апартамента на Веско известно време. И тримата, които отидохме във Веско сме му дългогодишни приятели като аз съм най голям на години. Веско често идва с моя офис, където ми е искал пари на заем и аз съм му давал и съм му помагал много пъти и до сега той никога не е виждал нищо лошо от мен. Когато отидохме пред блока първия път аз си останах в колата долу, а те двамата отидоха до апартамента на Веско. Качиха се Георги и другото момче на име Красимир, но бързо след това се върнаха в колата долу при мен, защото баба му на Веско казала, че него уж го нямало в тях. Малко след това обаче те двамата видяха Веско на терасата и решиха отново да се качат до горе и тогава Красимир ме помоли и предложи и аз да се кача с тях за компания. Аз първоначално отказах, но той продължи да ме моли и аз се съгласих накрая. След като се качихме тримата горе Георги звънна на вратата и отвори бабата на Веско. Тя отново каза, че го няма и тогава обаче всички ние чухме гласа на Веско от вътре и Георги започна да му вика да излезе да не се крие, че знае, че той е вътре. Тогава Веско излезе от хола в коридора и каза на баба си да на пусни. Тогава Георги влезе, но при влизането си просто така леко, небрежно с тялото си бутна бабата на Веско, но НЕ я е блъскал с ръце умишлено или нарочно, а по скоро това беше едно небрежно допиране, бутане на телата на двама човека при влизането през тясната входна врата. След това бабата каза аз да не влизам, но аз и казах, че не съм и искал да влизам, защото аз нямам нищо общо с техните проблеми и деяния, а просто съм дошъл като гарант да не стане нещо лошо между двете момчета тъй като са ми приятели, но Веско сам пожела и аз да вляза вътре, защото го е страх от Георги и не иска да остава с него сам там, а знае, че аз съм по голям и на години от всички тях и знае, че се познавам от години с Георги и допълнително, че с Веско сме приятели и ми има доверие и вяра и от там е уверен, че ако случайно нещо стане аз ще го защитя и предпазя от Георги и затова той сам каза на баба си пред всички нас тя да ме пусне и мен за да не говорим на вратата всички да ни чуват и бабата ме покани да вляза. Третото момче не влезе, а слезе долу, защото него го изгониха. Веско на покани в хола и те двамата седнаха да си приказват на масата един срещу друг, а аз стоях отстрани седнал на един фотьойл и си гледах телефона. Когато влязохме в апартамента по това време бяха Веско, баба му и приятелката му.
Обаче още, когато Георги е звънял на вратата първия път Веско от вътре е извикал полицията, защото се е страхувал от Георги. И когато ние вече бяхме вътре и те си говориха дойдоха от полицията. Полицаите обаче се изненадаха и учудиха за какво ги викат след като там виждат една нормална обстановка без насилие или агресия, а просто двама човека си стоят нормално на една маса и си говорят. Привикаха всеки един от тях да ги разпитат в другата стая и после на нас казаха, че трябвало да отидем до районното за справка и ние отидохме. Там на задържаха за 24 часа и после ни повдигнаха обвинения за едно кило престъпления, но в последствие от прокуратурата свалиха част от тези обвинения и оставиха на всеки ни по две обвинения само. Като тук искам да кажа, че още в районното управление, когато щяха да ни повдигат обвиненията и дойде моя първи адвокат по то време дознателката, която водеше разследването му казала, че ако аз се съглася да свидетелствам срещу Георги то на мен нямало да ми повдигат обвинения, а съм щял да стана свидетел ако ли не и аз съм щял да бъда обвиняем на равно с Георги. Тогава аз обясних много точно и ясно на моя адвокат, че не мога да направя такова нещо, защото това ще е лъжа и измама от моя страна ако го направя, защото тогава аз отидох там именно като гарант, че няма да име нито насилие, нито нищо лошо или нередно и именно благодарение на моето присъствие там насилие е нямало и нещо лошо не се е случило и затова аз просто не мога да лъжа и да казвам, че нещо лошо се е случило и т.н.. след като не се е случило! Тогава адвоката ми каза, че ще бъда задържан за срок до 72 часа в ареста и ще ми бъдат повдигнати обвинения и аз му казах добре щом се налага. Едното обвинение беше за влизане със сила в чуждо жилище, а другото за склоняване на човек към лъжесвидетелстване и още едно за това, че престъплението било уж извършено като продължавано престъпление. В последствие обаче в районния съд за последното обвинение аз бях оправдан, но по другите две бяхме признати за виновни аз и Георги. Като всичко това се е случило в такъв вид, защото в същата тази полиция в лицето на второ РПУ на МВР-Варна вече познават Веселин и знаят, че той е "мек", страхлив и податлив на манипулация и отново решили да използват неговия страх за да набутат нас здраво и сериозно и дознателите по думите на Веско започнали умишлено и нарочно да го плашат с думите, че той сега видял, какво е искал да му направи Георги и как е отишъл в тях да иска да го пребива и т.н.. и му обяснявали, че ако той сега искал повече Георги да не се занимава с него и да не може да идва в тях Веско трябвало да подпише всичко, което дознателите напишат, защото те знаели, какво и как да го напишат за да издържи за пред прокуратурата и после пред съда за да бъде Георги осъден иначе ако ли не те още утре трябвало да го пуснат, защото нямали да имат законно основание да го държат повече от 24 часа и той щял да дойде след това при него още по ядосан и да искал да го пребива и т.н.. И тогава Веско се съгласил като казал и на баба си и на приятелката си да подпишат всичко, което напишат дознателите, защото те знаели, какво да направят за да се оправят нещата. До тук всичко хубаво обаче полицаите, когато писали обвиненията за Георги в показанията на Веско, баба му и приятелката му срещу нас дознателите, каквото описали в протоколите за разпит и в каквото обвинили Георги, такова абсолютно преписали и на мен на равно с него! Именно и затова накрая и двамата с Георги получихме едни и същи присъди. Аз една година затвор ефективно, а той една година и три месеца затвор пак ефективно! Когато тръгна делото срещу нас и започнаха да викат в съда за разпит всички свидетели Веско разбра и осъзна, какво е направил спрямо мен и му стана много неприятно и гадно от това, че аз също съм обвинен, а реално аз НЕ съм му направил нищо лошо, а отидох в тях само за да го предпазя той да не бъде бит и именно заради моето присъствие там тогава до насилие НЕ се стигна и нямаше нито бит, нито наранен човек, нито пострадал, нито някаква щета просто нямаше нищо лошо в следствие на нашето отиване там и той знаеше, че благодарение на мен Георги не му направи нищо. Именно, затова той сам реши да ми помогне на мен, защото знае, че аз нямам вина за нищо и ми обясни, че полицаите сами са написали всичко срещу мен и Георги и това се вижда, защото термините, думите и стила на мислене и писане в показанията му НЕ са думи и мисли присъщи на един 20 годишен по него време тревоман, гамен, който дори не ходи на училище, а по скоро са най-малкото на полицай или юрист и са написани така за да издържат пред прокурор и от там да бъдат достатъчни за повдигане на обвинение пред съда. Но Веско в последствие именно осъзнал постъпката и грешката си сам поиска да ми помогне на мен да се оправя от този случай като разкаже истината пред съда. Баба му е 85 годишна жена, а приятелката му също е на неговите години. Веско сам ми предложи и поиска да кажа на моя адвокат той да го разпита пред съда и така той да обясни защо е „давал” такива показания срещу мен в полицията и така той да може да разкаже, че полицаите са го подвели и са се възползвали по това време от неговия страх и уплаха и че те са написали всичко и само са го накарали да подпише. Аз обясних всичко това на моя адвокат, но той не знам защо отказа да се възползва от това с думите, че сега нямало смисъл от това, защото така само ще ли да се намесят и полицаите и нещата да станели още по големи и бавни. Веско и приятелката му обаче започнаха да казват истината по случая пред районния съд на делото и в новите си показания се опитваха да ме оневинят мен, защото всички те знаеха, че аз нямам вина за нищо и че реално аз НЕ съм направил на никой от тях нищо лошо! Бабата обаче тъй като е 85 годишна старица, която има проблеми със слуха, когато трябваше да дава показания пред районния съд започна първоначално да говори в множествено число тъй като ние бяхме трима човека и това ми изигра на мен лоша шега, защото заради това, че тя говореше в множествено число съда възприе, че всичко, което е казала се е отнасяло и за мен! Макар, че съдията по едно време, когато бабата даваше показания и зададе много точен и недвусмислен въпрос, който беше следния: -"моля посочете кой точно от двамата подсъдими ви бутна" и тогава бабата се обърна пред всички хора в залата и посочи само Георги с думите: -"ето това по слабичкото момче с черния анцуг то ме блъсна". Тук аз държа да Ви кажа, че бабата НЕ ме е посочвала мен и за това има и свидетел, който беше по това време в съдебната зала и чу и видя, какво казва бабата и кого посочва, както и майка ми видя това и моя съпроцесник, моя адвокат и аз също! Но не знам защо това НЕ беше записано в протокола от него ден по делото. Този точен и конкретен въпрос на съдията не беше записан в протокола! А отговора на бабата не беше записан точно. Отговора на бабата фигурира в протокола, но по друг начин и там е посочено, че бабата уж казва, че и аз съм я блъснал да падне, а това не е така по нейни думи и по наши също, защото бабата изобщо не е падала! Именно заради това разминаване и пропуски в разпита на бабата аз преди няколко дни се обадих по телефона на секретарката на състава, която е писала протокола него ден и поисках обяснение защо това се е случило така, но тя не можа да си спомни точно и ми каза свидетелката, която твърди, че има разминаване от истината да си пусни жалба по случая. Бабата твърди, че мен НЕ ме е посочвала никъде, че съм я бутнал и аз и затова казва, че или не е била разбрана правилно от съда или тя не е чула правилно някой от въпросите на съдията и в следствие на това е дала друг грешен отговор, но уверено твърди, че мене НЕ ме е посочвала да съм я бутнал и за това нейно твърдение има и независим свидетел друг наш общ приятел, който вече Ви споменах, че беше в залата по това време и чу и видя всичко и сега бабата, Веско, приятелката му и свидетеля от съдебното заседание пуснаха собственоръчно написани с химикал жалби от техни имена до Апелативния съд на Варна в които изразяват своето НЕ съгласие с това аз да бъда осъждан, защото обясняват, че аз нищо лошо не съм направил на никой. Като бабата и нейния внук Веско пуснаха първоначално веднага след делото в районния съд молби до окръжния съд на Варна, че искат да бъдат разпитани повторно, защото явно не са били разбрани правилно от първия съд и в следствие на това аз съм бил осъден несправедливо като бабата се жалва и от това, че никъде не ме е посочвала мен за това, че съм я бутал. Съда обаче не изпрати призовки на двамата свидетели да се явят на делото за обжалването в окръжния съд, но бабата сама пожела да дойде с нас и да даде показания пред съда. Така и стана тя даде показания и потвърди всичко написано в молбата си и обясни, че явно е станала грешка в районния съд, когато е давала показания или е била разбрана погрешно, но ясно заяви пред окръжния съд, че аз НЕ съм я бутал и НЕ съм виновен за нищо, а бях поканен да вляза вътре от нея и от нейния внук! Съда е изслуша, но накрая в решението си отговориха, че вече не и вярвали на думите и т.н.. Вие може да прочетете точно всичко това по делото. Това ядоса и мотивира всички свидетели и потърпевши по това дело да изпратят жалби до Апелативни съд в моя защита. В общи линии това е случая и тука се касае за една грешка на Веселин възникнала още в началото, когато е „давал” показания в полицията и за нарушение извършено от органите на полицията за да имат повече обвиняеми и случая да стане по голям, по тежък и по сериозен и така да ни бъдат повдигнати по сериозни обвинения по член за съучастие, където и наказанието съответно е по голямо и да ни се навреди с това максимално. Но Веско и всички други осъзнали грешката си сега им тежи това на съвестта и искат да оправят нещата, но.... Затова се обръщам и към Вас ако можете да ми помогнете по това нелепо дело в което аз влязох като обвиняем само, защото исках да помогна на двама мои приятели да НЕ се избият по между си и накрая и аз го отнесох без да имам вина за нищо и без да съм направил на никой нищо лошо! Мене на това ме е яд и за това се ядосвам, че поне наистина ако бях направил нещо лошо аз поне щях да знам за какво ще лежа, а сега така, какво се получи?!? Отиваш да помогнеш на двама твои дългогодишни приятели да не се избият и накрая и ти го отнасяш без вина за нищо. А аз дори не пуша тютюн и не пия алкохол и НЕ съм лош човек...! Имам си собствен бизнес и работя. Изплащам голям банков ипотечен кредит и т.н..
Който иска мога да му изпратя голяма част от материалите по делото на електронна поща моята е rodnilb@hotmail.com или по скайп моя е rodnilb и така да се запознае по подробно със ситуацията!

от **borovinka** » 04 Фев 2016, 16:07

Човече, ти адвокат имаше ли?
В кой момент ти беше назначен и ти ли си го избра?
Какво мисли адвокатът ти за пропуските в протокола? Имало е срок, в който е можело да искате корекции в протокола. По наказателни дела винаги се изготвя и аудиозапис кой какво е казал, но тези записи се пазят само докато изтече срока за искания за поправки в протокола (който е много кратък).

По написаното от теб или нещо преиначаваш или не знам и аз в какъв филм са те "сготвили".
Предишни осъждания имаш ли?

от **rodnilb** » 04 Фев 2016, 16:31

Да осъждан съм преди години, но за съвсем други неща, което няма общо с това обвинение сега. Оставаха ми само 6 месеца преди да бъда реабилитиран по давност, но за мой късмет се случи това....
Адвокат имам още от самото начало на делото в съда и той и до момента е Карен Бейлерян, който ми поиска 2000 лева за делото пред районния съд като ми даде негова сигурна прогноза, че ще направи всичко възможно аз да стана от обвиняем свидетел и делото да остане само в районен съд и аз да бъда оправдан! Още от самото начало той беше твърдо уверен и казваше пред мен и пред майка ми, че аз НЯМА да бъда осъден, защото не съм виновен. Но каза още, че ако случайно делото продължи напред по други инстанции ще трябва да му плащам по 1000 лева на всяка следваща инстанция при обжалвания евентуално, но беше твърдо уверен, че до това НЯМА да се стигне и ние са доверихме. Този адвокат ни беше препоръчан от наш семеен приятел, който ни го похвали и каза, че вземал малко скъпо, но щял да ми помогне! До момента съм му платил 2500 лева по това дело, а то е вече на Апелативен съд във Варна. В районния съд бях признат за виновен и в окръжния ми потвърдиха присъдата. Сега обжалване пред Апелативния съд, защото според моя адвокат, а и според няколко други адвокати още на които платих за да се запознаят с моя случай и да кажат допълнително експертно мнение по това дело има допуснати доста процесуални нарушения още от районния съд и после от окръжните магистрати. Относно това защо аз не съм видял и казал в три дневния срок за допуснатите разлики в протокола от съдебното заседание в районния съд мога да Ви кажа, че на мен това ми стана ясно чак след като моя адвокат ми показа протокола, а това беше след повече от месец! Той е човека, който е трябвало да види и отрази за нарушението, но... Другото съм Ви написал как единия свидетел искаше да го разпита моя адвокат пред съда и там той да каже, защо в полицията е записано едно, а сега казва по друго, но моя адвокат и ката не пожела да го разпита в тази насока.... Изводите ги оставям на Вас, всеки сам да си ги прави за себе си! Ха. За мен този случай можеше да приключи с оправдателна присъда още в районния съд ако моя адвокат си беше изиграл картите правилно, но дали му е било "изгодно" това Вие преценете сами. Не, не преувеличавам с нищо, защото който види сега фактите по делото те говорят само по себе си. Факт е че всички основни свидетели и потърпевши от този случай са на моя страна и искат да ми помогнат, защото знаят, че аз нямам вина за нищо и че нищо лошо не съм направил на никой, но хората поискаха да оправят разминаванията от полицията, но моя адвокат не им позволи това и все пак те опитаха сами, но остана в съда съмнението, защо се случва това сега и съда не получи отговор на тези си съмнения, а отговори искаха хората да дадат.

от **rodnilb** » 04 Фев 2016, 16:50

Добавям към темата копирано съдържанието на протокола от делото за обжалването в окръжния съд на Варна!

П Р О Т О К О Л

Година 2015 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На дванадесети ноември година две хиляди и петнадесета
В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

Секретар Н. Й.
Прокурор Д. НЕДКОВА-КИПРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Гайдаров
ВНОХД № 1142 по описа за 2015 г.
______________________________________________________
На именното повикване в 09.00 часа се явиха:
ЖАЛБ. Д.Д.Л. – редовно призован, явява се лично и с адв. Б., редовно упълномощен от първата инстанция.
ПОДС. Г.Т.Г. – редовно призован, явява се лично.
АДВ. М.С., редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ разяснява на подс. Г. правата му по чл. 320, ал. 5 от НПК и възможността за присъединяване към жалбата на подс. Л..

ЖАЛБ. Г.: Не желая да се присъединявам към жалбата на подс. Д.Л..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради което и
О П Р Е Д Е ЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Гайдаров.

АДВ. Б.: Моля да бъде разпитана повторно свид. Русева, това е основния свидетел по делото, бабата, която се твърди, че е била блъсната. Видях, че тя по собствена инициатива е дошла и стои в коридора пред залата.

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че не се налага повторен разпит на пострадалата, тъй като нейните показания, които е дала на ДП и първата инстанция са проверени и чрез показанията на свид. Маркова.

АДВ. Б.: Всеки един от свидетелите твърдеше нещо различно. Съдът накрая възприе отчасти казаното от свид. Русева, отчасти не, което прави самите й показания противоречиви.

Съдът, след съвещание намира, че искането на защитата е основателно, доколкото свидетелката е инициирала с молба до окръжния съд също своя повторен разпит, като желае очевидно да съобщи нови обстоятелства по делото, поради което и следва да допусне допълнителен разпит на Радка Иванова Русева.
Поради което и
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ свид. Радка Иванова Русева.

Свид. РАДКА ИВАНОВА РУСЕВА - със снета по делото самоличност.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИД. РУСЕВА: Познавам Д., той е приятел на правнука ми Веселин. Една вечер в 8 ч. се звънеше на вратата. В къщи бяхме правнука ми, приятелката му и аз. Бяха три момчета – Д., Г., което наистина беше виновно и още едно момче, дошли за подкрепа на Г.. Правнука ми станал неволен свидетел на това произшествие. Казах, че Веселин не е в къщи. Г. каза – „Ще вляза, ще вляза“. Казах му – „Няма да влезеш, аз не те пускам. Ел утре да се оправяте, ако имаш нещо против него.“ Той започна ту от едната страна да минава, ту от другата страна на вратата и най-накрая Г. нави и влезе вътре. Двете момчета останаха вънка. Казах им, че няма да влизат. Минаха 2-3 минути и правнука ми излезе в коридора от стаята и каза – „Бабо, пусни поне Д. да влезе да не сме сами с него и приятелката ми“. Тогава казах на Д., че Веско каза да влезе. Момчето влезе и седна на дивана, обаче не взима никакво участие в техния разговор. Онова момче – Г. искаше внука ми да не става свидетелства, да си размени показанията. Правнука ми каза – „Не мога, аз съм дал показания пред униформените.“ След това момичето извика униформените, веднага дойдоха двама и прибраха онова момче. Това момче не е вземало участие в нищо. То беше седнало на дивана, поканено от внука ми, защото внука ми ме накара да го поканя да влезе. Не присъствах на разговора, когато те си говореха, аз повече в кухнята седях. Врата беше отворена, момчето беше седнало на дивана и само слуша какво си говорят двамата. Чувах за какво си говорят, нали съм в кухнята и вратата на дневната е отворена. Когато дойдоха униформените им казах, че това момче е поканено от внука ми да влезе вътре да седне на дивана, да не взема участие в нищо. Това съм казала и на двете заседанията, че момчето не е виновно.

На въпроси на прокурора:
СВИД. РУСЕВА: Аз казах на приятелката на правнука ми - Даяна да вика полицията, защото ме е страх оня да не посегне на правнука ми. Поканих втори човек в къщи, да бъде като свидетел като говорят, да не стане някоя беля. Г. не е приятел на правнука ми, само Д. му е приятел. Веселин е извън България, работи. Поддържам връзка с него. Снощи ми се обади и каза – „Бабо, утре е делото. Да не забравиш, да се приготвиш, ще дойдат да те вземат.“ Д. дойде да ме взе и ме докара в съда.

Съдът намира, че са налице съществени противоречия между показанията на свидетелката, дадени днес в с.з. и тези, дадени пред друг състав на съда, поради което и на основание чл. 281, ал.1 т. 1 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. РАДКА ИВАНОВА РУСЕВА, дадени в протокол от с.з. от 25.03.2014 г.по НОХД № 3765/2014 на ВРС - л. 187/гръб /и л.188
Прочетоха се!

СВИД. РУСЕВА: Това слабото момче, като ме блъска вече да влезе вътре, аз коленичих пред вратата. Едното момче беше от едната страна, то не посягаше към мене, другото, което блъскаше да влезе при Веско, то ме блъсна. Когато съм била вънка, тогава не съм чула какво са говорили двамата. Това, което в момента говоря, това е истината.

На въпроси на адв. Б.:
СВИД. РУСЕВА: Аз бях в кухнята и през отворената врата виждах Д., който беше седнал на дивана, той не участваше в разговора. Аз това го виждах, защото дивана е срещу вратата. Преди две години положението ми беше същото, не чувам добре. Аз съм със слушалки, но са развалени и не мога да чувам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката и същата беше освободена.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля съда да не уважава жалбата на подс. Д.Л. поради неоснователност на наведените доводи за неправилност на първоинстанционния акт, постановен по НОХД № 3765/14 г. на ВРС., тъй като считам, че не са налице основания за отменяване или изменяване на тази присъда. Считам, че същата е правилна, законосъобразна. Не са налице пороци нито в процеса, проведен в РС, нито в постановения съдебен акт, който е напълно обоснован. Считам, че обвинението срещу Лазарова по двете престъпления по 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал .1 от НК е доказано от обективна и субективна страна. Проведения допълнителен разпит в хода на съд. следствие пред въззивния съд с нищо не променя установените по делото факти. Считам, че следва да се кредитират показанията на свид. Русева, дадени на ДП и пред първоинстанционния съд и че същата тенденциозно даде различни показания в днешното с.з. Считам, че наложеното на подсъдимия наказание е напълно справедливо и при определянето му са взети всички обстоятелства, които имат отношение към наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на това, моля, да потвърдите първоинстанционната присъда.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, първо ще започна с това дали има пороци в самата присъда. Посочил съм в моята жалба, че в мотивите на тази присъда е посочено, че за престъплението по чл. 293, вр. чл. 290 от НК следва да се изтърпят 2 наказания и 6 месеца лишаване от свобода и 1 година лишаване от свобода. Самото това е противоречие, тъй като не може за едно деяние да се наложат две наказани. Така че, по отношение на пороците, считам че са налице, а липсата на мотиви са основания за отмяната на една присъда.
Считам, че с оглед събраните и в днешно с.з. доказателства има основание и за пълното оправдаване на Л.. В първата инстанция, освен свид.Русева, там разпита и записването на нейните показания вървеше по същия начин със същото недочуван. На въпроса, който й задават и тя отговаря беше записано едно в последствие друго и това, което е останало е следствие от цялата говорилня, която беше в залата. Днес виждате, че тя е съвсем ориентирана. Казва пред вас нещата, които я питате, отговаря на контролни въпроси. Аз нямам никакво съмнение в нейната ориентираност и добросъвестност в това, което изказва. Основното, което тя установява е, че Д. няма никаквокасателство към това бутане първоначалното, за да се влезе. В това отношение искам да посоча, че всички разпитани свидетели на първата инстанция, всеки казва различно нещо - свид. Маркова твърди неща, които са по-различни от показаният на свид. Русева, като тя също не твърди, че Д. бутнал някого. Тя твърди, че Г. всъщност е бутнал Д..Ввеселин също твърди съвсем различни неща на първата инстанция. За това исках да бъде изяснено всичко това, тъй като не беше допуснато извършването на очни ставки с оглед изчистването на тези противоречия. Освен имаше още един свидетел – това е третото момче, което е било пред вратата, което твърди, че е виждало целия коридор преди да го поканят да си тръгне, което също не споменава за никакво бутане от страна на Д.. Забележете колко от свидетелите не твърдят такова бутане, свид. Русева самата тя твърди, че това не е станало, на каква основа ние да приемем, защото било записано в протокола, че тя посочила и други и той ме бутна. Не е вярно. Подсъдимите бяха седнали на първата банка и ставаше със завъртане, посочване и въпросите бяха – „Ами и той ли?“ – и той лекичко се вмъкна и той между тях. Нито един от останалите свидетели не твърди това обстоятелство.
По отношение към склоняването към лъжесвидетелстване. Кой всъщност твърди това склоняване - единствено Веселин и то частично, защото той сам казва, че той стоеше там и не вземаше отношение в разговора. Той потвърждава казаното днес от Русева. Всичко, което се е случило всеки един от свидетелите приписват на Г., те са се страхували от Г.. За това, което свид. Русева каза, да покани още един приятел на Веселин, за да имат по-голяма сигурност Г. да не посегне да направи на Веселин, т. к. са имали отношение към някакъв грабеж, който Г. извършил заедно с Веселин. Дали истината, която Веселин трябва да кажа, че Г. не е извършил или че истината е , че и Веселин, който е бил там, дали е участвал в този грабеж, трябва да го каже или не. Казвам го, за да подчертая смисъла - Г. и Веселин имат отношения, Д. няма никакво отношение и той отива като приятел най-вече на Веселин, за да е там, като човек, който ще гарантира, че Г. няма да посегне на Веселин, да не се случи нещо. Няма никаква логика той да блъска бабата на своя приятел, защо да иска да влиза в това жилище, какво да прави там, няма никакво отношение към казуса. За това считам, че освен за това влизане в апартамента, всички доказателства са в тази насока, освен частично записаното, което считам, не е вярно, а и днес беше отречено от свидетелката. Няма насилствено влизане от страна на Д., той е бил поканен, няма и склоняване към лъжесвидетелстване, тъй като първо няма никаква логика и причина да го прави, на второ място, нито един от свидетелите не твърди, че той го е правил. Отношенията на Г. и Веселин са били изключително обтегнати по повод това дело, за което има влязла в сила присъда, за това са се конфронтирали и той е отишъл с още едно момче, но другото са го отпратили. По отношение на Красимир, този свидетел, който е отпратен, самият Веселин е споделял с него, че Веселин е поканил Д. да влиза в дома.
Д. е един спокоен и помагащ на всички в квартала, така го описват на първата инстанция, винаги той страда от това, че отива да помага на някого, след което получава съответната присъда. Той има една активна гражданска позиция, за това е присъствал там, но считам, че не е осъществил двете и деяния. Алтернативната ми молба е за това, ако счетете това процесуално нарушение делото да се върне. Ако не, считам, че са налице основанията изцяло са да бъде оправдан и по двете обвинения. Завърших.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Л.: Моля да бъда оправдан, тъй като не съм направил нищо лошо на това място. Не съм отишъл с лош умисъл, а просто да предотвратя нещо лошо, което евентуално може да стане, тъй като познавам и двете момчета и съм малко по-голям от тях. Изплащам голям банков кредит и ако вляза в затвора няма да мога да погасявам този кредит. Работя и отговарям за голяма мрежа за доставка на интернет и телевизия, която съм градил от малък, от 14-годишен. Работя сам, фирмата е на майка ми и просто ако стане това с мен, обрича бизнеса ми на фалит и провал. За това моля да бъда оправдан по тези обвинения. Не съм направил нищо лошо никому.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

от **ilian_todorov** » 10 Фев 2016, 15:58

rodnilb написа:Добавям към темата копирано съдържанието на протокола от делото за обжалването в окръжния съд на Варна!

П Р О Т О К О Л

Година 2015 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На дванадесети ноември година две хиляди и петнадесета
В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

Секретар Н. Й.
Прокурор Д. НЕДКОВА-КИПРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Гайдаров
ВНОХД № 1142 по описа за 2015 г.
______________________________________________________
На именното повикване в 09.00 часа се явиха:
ЖАЛБ. Д.Д.Л. – редовно призован, явява се лично и с адв. Б., редовно упълномощен от първата инстанция.
ПОДС. Г.Т.Г. – редовно призован, явява се лично.
АДВ. М.С., редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ разяснява на подс. Г. правата му по чл. 320, ал. 5 от НПК и възможността за присъединяване към жалбата на подс. Л..

ЖАЛБ. Г.: Не желая да се присъединявам към жалбата на подс. Д.Л..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради което и
О П Р Е Д Е ЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Гайдаров.

АДВ. Б.: Моля да бъде разпитана повторно свид. Русева, това е основния свидетел по делото, бабата, която се твърди, че е била блъсната. Видях, че тя по собствена инициатива е дошла и стои в коридора пред залата.

ПРОКУРОРЪТ: Аз считам, че не се налага повторен разпит на пострадалата, тъй като нейните показания, които е дала на ДП и първата инстанция са проверени и чрез показанията на свид. Маркова.

АДВ. Б.: Всеки един от свидетелите твърдеше нещо различно. Съдът накрая възприе отчасти казаното от свид. Русева, отчасти не, което прави самите й показания противоречиви.

Съдът, след съвещание намира, че искането на защитата е основателно, доколкото свидетелката е инициирала с молба до окръжния съд също своя повторен разпит, като желае очевидно да съобщи нови обстоятелства по делото, поради което и следва да допусне допълнителен разпит на Радка Иванова Русева.
Поради което и
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ свид. Радка Иванова Русева.

Свид. РАДКА ИВАНОВА РУСЕВА - със снета по делото самоличност.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. ОБЕЩАВА да говори истината.

СВИД. РУСЕВА: Познавам Д., той е приятел на правнука ми Веселин. Една вечер в 8 ч. се звънеше на вратата. В къщи бяхме правнука ми, приятелката му и аз. Бяха три момчета – Д., Г., което наистина беше виновно и още едно момче, дошли за подкрепа на Г.. Правнука ми станал неволен свидетел на това произшествие. Казах, че Веселин не е в къщи. Г. каза – „Ще вляза, ще вляза“. Казах му – „Няма да влезеш, аз не те пускам. Ел утре да се оправяте, ако имаш нещо против него.“ Той започна ту от едната страна да минава, ту от другата страна на вратата и най-накрая Г. нави и влезе вътре. Двете момчета останаха вънка. Казах им, че няма да влизат. Минаха 2-3 минути и правнука ми излезе в коридора от стаята и каза – „Бабо, пусни поне Д. да влезе да не сме сами с него и приятелката ми“. Тогава казах на Д., че Веско каза да влезе. Момчето влезе и седна на дивана, обаче не взима никакво участие в техния разговор. Онова момче – Г. искаше внука ми да не става свидетелства, да си размени показанията. Правнука ми каза – „Не мога, аз съм дал показания пред униформените.“ След това момичето извика униформените, веднага дойдоха двама и прибраха онова момче. Това момче не е вземало участие в нищо. То беше седнало на дивана, поканено от внука ми, защото внука ми ме накара да го поканя да влезе. Не присъствах на разговора, когато те си говореха, аз повече в кухнята седях. Врата беше отворена, момчето беше седнало на дивана и само слуша какво си говорят двамата. Чувах за какво си говорят, нали съм в кухнята и вратата на дневната е отворена. Когато дойдоха униформените им казах, че това момче е поканено от внука ми да влезе вътре да седне на дивана, да не взема участие в нищо. Това съм казала и на двете заседанията, че момчето не е виновно.

На въпроси на прокурора:
СВИД. РУСЕВА: Аз казах на приятелката на правнука ми - Даяна да вика полицията, защото ме е страх оня да не посегне на правнука ми. Поканих втори човек в къщи, да бъде като свидетел като говорят, да не стане някоя беля. Г. не е приятел на правнука ми, само Д. му е приятел. Веселин е извън България, работи. Поддържам връзка с него. Снощи ми се обади и каза – „Бабо, утре е делото. Да не забравиш, да се приготвиш, ще дойдат да те вземат.“ Д. дойде да ме взе и ме докара в съда.

Съдът намира, че са налице съществени противоречия между показанията на свидетелката, дадени днес в с.з. и тези, дадени пред друг състав на съда, поради което и на основание чл. 281, ал.1 т. 1 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. РАДКА ИВАНОВА РУСЕВА, дадени в протокол от с.з. от 25.03.2014 г.по НОХД № 3765/2014 на ВРС - л. 187/гръб /и л.188
Прочетоха се!

СВИД. РУСЕВА: Това слабото момче, като ме блъска вече да влезе вътре, аз коленичих пред вратата. Едното момче беше от едната страна, то не посягаше към мене, другото, което блъскаше да влезе при Веско, то ме блъсна. Когато съм била вънка, тогава не съм чула какво са говорили двамата. Това, което в момента говоря, това е истината.

На въпроси на адв. Б.:
СВИД. РУСЕВА: Аз бях в кухнята и през отворената врата виждах Д., който беше седнал на дивана, той не участваше в разговора. Аз това го виждах, защото дивана е срещу вратата. Преди две години положението ми беше същото, не чувам добре. Аз съм със слушалки, но са развалени и не мога да чувам.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката и същата беше освободена.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля съда да не уважава жалбата на подс. Д.Л. поради неоснователност на наведените доводи за неправилност на първоинстанционния акт, постановен по НОХД № 3765/14 г. на ВРС., тъй като считам, че не са налице основания за отменяване или изменяване на тази присъда. Считам, че същата е правилна, законосъобразна. Не са налице пороци нито в процеса, проведен в РС, нито в постановения съдебен акт, който е напълно обоснован. Считам, че обвинението срещу Лазарова по двете престъпления по 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал .1 от НК е доказано от обективна и субективна страна. Проведения допълнителен разпит в хода на съд. следствие пред въззивния съд с нищо не променя установените по делото факти. Считам, че следва да се кредитират показанията на свид. Русева, дадени на ДП и пред първоинстанционния съд и че същата тенденциозно даде различни показания в днешното с.з. Считам, че наложеното на подсъдимия наказание е напълно справедливо и при определянето му са взети всички обстоятелства, които имат отношение към наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на това, моля, да потвърдите първоинстанционната присъда.

АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, първо ще започна с това дали има пороци в самата присъда. Посочил съм в моята жалба, че в мотивите на тази присъда е посочено, че за престъплението по чл. 293, вр. чл. 290 от НК следва да се изтърпят 2 наказания и 6 месеца лишаване от свобода и 1 година лишаване от свобода. Самото това е противоречие, тъй като не може за едно деяние да се наложат две наказани. Така че, по отношение на пороците, считам че са налице, а липсата на мотиви са основания за отмяната на една присъда.
Считам, че с оглед събраните и в днешно с.з. доказателства има основание и за пълното оправдаване на Л.. В първата инстанция, освен свид.Русева, там разпита и записването на нейните показания вървеше по същия начин със същото недочуван. На въпроса, който й задават и тя отговаря беше записано едно в последствие друго и това, което е останало е следствие от цялата говорилня, която беше в залата. Днес виждате, че тя е съвсем ориентирана. Казва пред вас нещата, които я питате, отговаря на контролни въпроси. Аз нямам никакво съмнение в нейната ориентираност и добросъвестност в това, което изказва. Основното, което тя установява е, че Д. няма никаквокасателство към това бутане първоначалното, за да се влезе. В това отношение искам да посоча, че всички разпитани свидетели на първата инстанция, всеки казва различно нещо - свид. Маркова твърди неща, които са по-различни от показаният на свид. Русева, като тя също не твърди, че Д. бутнал някого. Тя твърди, че Г. всъщност е бутнал Д..Ввеселин също твърди съвсем различни неща на първата инстанция. За това исках да бъде изяснено всичко това, тъй като не беше допуснато извършването на очни ставки с оглед изчистването на тези противоречия. Освен имаше още един свидетел – това е третото момче, което е било пред вратата, което твърди, че е виждало целия коридор преди да го поканят да си тръгне, което също не споменава за никакво бутане от страна на Д.. Забележете колко от свидетелите не твърдят такова бутане, свид. Русева самата тя твърди, че това не е станало, на каква основа ние да приемем, защото било записано в протокола, че тя посочила и други и той ме бутна. Не е вярно. Подсъдимите бяха седнали на първата банка и ставаше със завъртане, посочване и въпросите бяха – „Ами и той ли?“ – и той лекичко се вмъкна и той между тях. Нито един от останалите свидетели не твърди това обстоятелство.
По отношение към склоняването към лъжесвидетелстване. Кой всъщност твърди това склоняване - единствено Веселин и то частично, защото той сам казва, че той стоеше там и не вземаше отношение в разговора. Той потвърждава казаното днес от Русева. Всичко, което се е случило всеки един от свидетелите приписват на Г., те са се страхували от Г.. За това, което свид. Русева каза, да покани още един приятел на Веселин, за да имат по-голяма сигурност Г. да не посегне да направи на Веселин, т. к. са имали отношение към някакъв грабеж, който Г. извършил заедно с Веселин. Дали истината, която Веселин трябва да кажа, че Г. не е извършил или че истината е , че и Веселин, който е бил там, дали е участвал в този грабеж, трябва да го каже или не. Казвам го, за да подчертая смисъла - Г. и Веселин имат отношения, Д. няма никакво отношение и той отива като приятел най-вече на Веселин, за да е там, като човек, който ще гарантира, че Г. няма да посегне на Веселин, да не се случи нещо. Няма никаква логика той да блъска бабата на своя приятел, защо да иска да влиза в това жилище, какво да прави там, няма никакво отношение към казуса. За това считам, че освен за това влизане в апартамента, всички доказателства са в тази насока, освен частично записаното, което считам, не е вярно, а и днес беше отречено от свидетелката. Няма насилствено влизане от страна на Д., той е бил поканен, няма и склоняване към лъжесвидетелстване, тъй като първо няма никаква логика и причина да го прави, на второ място, нито един от свидетелите не твърди, че той го е правил. Отношенията на Г. и Веселин са били изключително обтегнати по повод това дело, за което има влязла в сила присъда, за това са се конфронтирали и той е отишъл с още едно момче, но другото са го отпратили. По отношение на Красимир, този свидетел, който е отпратен, самият Веселин е споделял с него, че Веселин е поканил Д. да влиза в дома.
Д. е един спокоен и помагащ на всички в квартала, така го описват на първата инстанция, винаги той страда от това, че отива да помага на някого, след което получава съответната присъда. Той има една активна гражданска позиция, за това е присъствал там, но считам, че не е осъществил двете и деяния. Алтернативната ми молба е за това, ако счетете това процесуално нарушение делото да се върне. Ако не, считам, че са налице основанията изцяло са да бъде оправдан и по двете обвинения. Завърших.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. Л.: Моля да бъда оправдан, тъй като не съм направил нищо лошо на това място. Не съм отишъл с лош умисъл, а просто да предотвратя нещо лошо, което евентуално може да стане, тъй като познавам и двете момчета и съм малко по-голям от тях. Изплащам голям банков кредит и ако вляза в затвора няма да мога да погасявам този кредит. Работя и отговарям за голяма мрежа за доставка на интернет и телевизия, която съм градил от малък, от 14-годишен. Работя сам, фирмата е на майка ми и просто ако стане това с мен, обрича бизнеса ми на фалит и провал. За това моля да бъда оправдан по тези обвинения. Не съм направил нищо лошо никому.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

Е как така са те осъдили при тези показания на бабата? :?:

Можеш ли да дадеш и мотивите на съда с който потвърждава присъдата? Ако искаш пиши на лични, ако мога ще ти помогна.

от **rodnilb** » 10 Фев 2016, 16:49

Ами да тук наистина, че всички бяхме много учудени защо съда потвърди присъдата ми в пълния вид при положение, че свидетелката дойде на делото за обжалването и обясни, че явно е станала някаква грешка при записването на нейните показания в районния съд и че сега отново ясно и категорично заявява пред тричеленния състав на варненския окръжен съд, че аз нямам никаква вина за нищо, е че НЕ съм я бутнал, а другото момче я е бутнало, а аз съм бил поканен от нея и от нейния внук и съда чу това много точно, ясно и категорично от нея, но въпреки това накрая в решението си записали, че не приемат показанията за истина! А молбата, която изпрати до окръжния съд по делото и нейния внук, свидетеля Веселин остана просто неотразена никъде по делото, нито в протокола, нито дори НЕ се каза от съда, че има постъпила по делото такава молба от негово име и нямаше произнасяне по нея! Което е нарушение, защото поне трябваше да има някакво произнасяне по тази молба дали се допуска или отхвърля от съда, но тя просто НЕ беше отразена по никакъв начин все едно такава молба никога не е била изпращана! И тук отново казвам, че именно всичко това ядоса и мотивира всички свидетели по този случай да напишат и изпратят от тяхно име жалби вече до Апелативния съд на Варна за това, че се възмущават, че показанията на св. Русева (бабата) не са били приети за истина и в следствие на това невинен човек е бил осъден несправедливо! Хората са изцяло зад мен и ме защитават с гласни и писмени доказателства, но вече просто никой не ги чува тях, а гледат само, какво казва прокурора, което е грозно и неправилно!
Прилагам тук копие от решението на окръжния съд по делото.

Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЖУЛИЕТА ШОПОВА
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

при секретар ,Н.Й.
прокурор Д.Недкова-Кипрова
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров
ВНОХД № 1142 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК и е образувано по жалба на адв К.Б. от ВАК срещу присъда № 274 14.07.2015г. на четиридесет и четвърти състав на ВРС постановена по НОХД№ 3765/14г. по описа на ВРС.Твърди се, че постановената присъда е необоснована и неправилна, поради това, че съда е дал вяра само на един свидетел е не е обосновал защо не е кредитирал другите разпитани по делото свидетели. След постановяване на присъдата св.Р. потърпевша при извършеното престъпление, била много учудена, относно осъждането на подс.Л., който според свидетелката той не бил направил нищо. Моли се присъдата да бъде отменена и подс.Л. оправдан, алтернативно делото да се върне за разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата. Моли да бъде разпитана св.Р. по нейно настояване.
По същото дело е осъден и Г.Т.Г. ЕГН ********** , който не се присъедини към жалбата на под.Л..
Прокурора счита жалбата за неоснователна. Според него деянията за които е осъден подс.Л. са доказани по категоричен начин.Счита, че показанията на св.Р. дадени пред въззивният състав противоречат на казаното от нея на досъдебното производство, които показания следва да се кредитират.
В последната си дума подс.Л. моли съда да бъде оправдан. Счита, че не е извършил нищо лошо.
ВРС е признал подсъдимия Д.Д.Л. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,осъждан, със средно образование, работи, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на 24.10.2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Г.Т.Г., подбуждал В.С.И. към престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК – като свидетел по досъдебно производство № 1852/2013 г. по описа на ВТОРО РУП към ОД – МВР – гр. Варна, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай при ВТОРО РУ към ОД на МВР – гр. Варна, устно съзнателно да потвърди неистина като промени дадените показания и да затаи истината, че на 07.10.2013 г. Г.Т.Г. е извършил грабеж на мобилен телефон и сумата от 25 лв. от Р.П. И. – престъплениепо чл. 293, ал. 1 вр. с чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 вр. с чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпив затвор, при първоначален строг режим.
На основание чл. 304 от НПК е оправдал подс.Л. по повдигнатото му обвинение да е извършилпрестъпното деяние по чл. 293, ал. 1 вр. с чл. 290, ал. 1 от НПК в условията на продължаванопрестъпление.
Признал е подс.Л. за виновен в това, че на 24.10.2013 г. в гр. Варна, влязъл в чуждо жилище – апартамент № 130, вх. Ж, ет. 6, на ул. „Студентска” № 14, обитаван от Радка И.а Р., като употребил затова сила и деянието е извършено от две лица – Д.Д.Л. и Г.Т.Г. – престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 3вр. ал. 1, предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1, предл. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК и му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, коетона основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подс. Л. да изтърпи най – тежкото от определенитенаказания, наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим.
На основание на чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс.Л. да зяаплати разноските по делото.
След преценка на доводите в жалбата на защитника на подсъдимия и цялостната служебнапроверка на присъдата, съобразно разпоредбата на чл.313 и 314 от НПК, съставът на ВОС констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическата обстановка:
Около 03.00 часа на 07.10.2013 г. св. Р.П. И. отишъл в игрална зала „Уинбет”, находяща се в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” и започнал да играе на рулетка. По същото време в игралната зала се намиралиподс. Г.Т.Г. и св. В.С.И., които също играели на рулетка. По време на играта тримата се заговорили помежду си на общи теми, като на няколко пъти подс. Г. поискал от св. И. да му услужи с парична сума от 10 лева, но всеки път св. И. отказвал. Подс. Г. продължавал да иска от св. И. да му услужи с парична сума, като накрая, за да бъде оставен на спокойствие, св. И. се съгласил и предоставил на подс. Г. сума в размер на 5 лева под формата на електронен кредит за игра, които подс. Г. веднага похарчил за игра на автоматите за хазартни игри.
Тъй като работното време на залата за хазартни игри приключвало, подс. Г., св. И. и св. И. се приготвяли да си тръгнат. Св. И. имал останал кредит в размер на 25 лева, които крупието му изплатило. Около 03.50 часа св. И. излязъл през задния ход на игралната зала и тръгнал по бул. „Осми приморски полк” в посока към бул. „Чаталджа”, като заедно с него тръгнали подс. Г. и св. И., като последните двама вървели на няколко метра зад св. И..
След около 20 метра, подс. Г. се приближил незабелязано зад гърба на св. И. и му нанесъл силен юмручен удар в областта на тила, като вследствие на удара, св. И. загубил равновесие и се подпрял на паркиран в близост автомобил. Подс. Г. нанесъл още няколко удара в тялото на св. И., като поискал от него да му даде всичките си пари, които държи в себе си.
За да спре побоя върху себе си, св. И. извадил от джоба си сумата от 25 лева, след което обв. Г. я грабнал от ръцете му и поискал също така св. И. да му предостави мобилния си телефон. Уплашен да не биподс. Г. отново да започне да го удря, св. И. се подчинил и дал на подсъдимия Г. мобилния си телефон марка „Алкател”.
След като установил владение върху паричната сума от 25 лева и мобилния телефон „Алкател”, подс. Г. тръгнал да бяга и да се отдалечава от мястото, където извършил престъпление, като казал на св. И. да го последва. Св. И. също се затичал след подс. Г., тъй като искал да се отдалечи от мястото, на което станал свидетел на извършване на престъпление от страна на подс. Г..
Още на същия ден св. Р.П. И. депозирал жалба във ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна, с която уведомил органите на Министерството на вътрешните работи за извършеното престъпно посегателство срещу него и по – конкретно за това, че около 04.00 часа неизвестно за него лице го е ограбило, като е отнело от владението му парична сума в размер на 25 лева и мобилен телефон.
На 07.10.2013 г., на основание разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от НПК, било образувано досъдебно производство № 1852 по описа за 2013 г. на ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че на 07.10.2013 г. в гр. Варна противозаконно отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг” от владението на Р.П. И., с ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като за това е използвал сила – престъпно деяние по чл. 198, ал. 1 от НК. Самото наказателно производство било образувано с първото действие по разследването – разпита на св. И..
На следващия ден – 08.10.2013 г. във ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна бил задържан за срок от 24 часа подс. Г.Т.Г. във връзка с изясняване на фактическата обстановка, свързана с извършеното от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а именно извършения грабеж на парична сума в размер на 25 лева и мобилен телефон от св. И..
На 08.10.2013 г., в хода на разследването по образуваното досъдебно производство, св. В.С.И. бил разпитан в качеството му на свидетел от разследващ полицай към ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна. По време на разпита си, св. И. подробно обяснил как е видял, подс. Г. да удря св. И. и да му казва да му даде парите, които носи в себе си.
На 08.10.2013 г., докато се намирал в сградата на ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна, за да бъде разпитан в качеството му на свидетел, св. И. бил забелязан от подс. Г., който по същото време бил задържан в полицейското управление.
След като бил освободен от ареста, подс. Г. бил осведомен от св. К.В.Н., че св. И. е бил разпитван от разследващите органи по образуваното наказателно производство за извършеното престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Отделно от това, подс. Г. ясно осъзнавал, че св. И. е пряк очевидец на извършения от него грабеж, поради което споделил с подс. Д.Д.Л., че е необходимо да говорят със св. И. и да го подбудят да каже на разследващите органи, че нищо не знае за случилото се в ранните часове на 07.10.2013 г., т.е., че не знае какво се е случило тази същата нощ (07.10.2013 г.).
На 24.10.2013 г. подс. Л. се обадил по телефона на св. К.В.Н., като го помолил двамата да се видят и също така го помолил св. Н.. да му покаже в кой апартамент точно живее св. И.. Подс. Л. и подс. Г. отишли с управляван от подс. Л. автомобил до дома на св. Н.., като последният се качил в автомобила и стоял на задната седалка.
Подс. Л. се познавал със св. И. от няколко години и имал ясна представа в кой жилищен блок се намира апартамента, в който живее св. И., но не знаел конкретния вход, конкретния етаж и кой е конкретния апартамент, обитаван от св. И..
Около 19.00 часа на 24.10.2013 г. подс. Л. паркирал управлявания от него автомобил пред вх. Ж на жилищния блок, находящ се на ул. „Студентска” № 14 в гр. Варна, като св. Н.. завел подс. Г. до апартамент № 130 на ет. 6 във вх. Ж и му показал входната врата на апартамента, в който живее св. И.. По същото време в апартамента се намирали св. И., неговата приятелка – св. Даяна Любомирова М. и неговата баба – св. Радка И.а Р..
Подс. Г. позвънил на входната врата, но от апартамента се показала св. Радка И.а Р., която казала наподс. Г. и св. Н.., че св. И. не се намира в апартамента и, че те не могат да влязат.
След това подс. Г. и св. Н.. слезли отново пред входа на жилищния блок и се качили в автомобила наподс. Л., който през цялото време ги чакал в колата.
След няколко минути подс. Г., подс. Л. и св. Н.. отново решили да се качат до ет. 6, където бил разположен апартамента, в който живее св. И. и подс. Г. и подс. Л. да направят нов опит да говорят с него, защото двамата подсъдими били сигурни, че св. И. се намира в жилището, въпреки, че св. Р. ги уверила, че внука й не се намира в апартамента.
Подс. Г., подс. Л. и св. Н.. отново се качили на шестия етаж. Подс. Г. и подс. Л. позвънили на входната врата, като двамата подсъдими стояли непосредствено пред самата входна врата, а св. Н.. се намирал на около 5 – 6 метра зад тях на етажната площадка, в непосредствена близост до асансьора на входа.
Входната врата на апартамента отново била отворена от св. Р., която повторила пред двамата подсъдими думите си, че св. И. не се намира в апартамента и ги помолила повече да не я безпокоят. Въпреки това обаче подс. Г. казал на св. Р., че той заедно с подс. Л. ще влязат, след което двамата подсъдими се опитали да издърпат входната врата на апартамента, за да може същата да се отвори и подсъдимите да получат възможност да влязат в жилището. Св. Р. обаче придържала вратата, поради което подс. Г. и подс. Л. я изблъскали с ръцете си, вследствие на което изблъскване св. Р. загубила равновесие и паднала на колене до входната врата, като по този начин двамата подсъдими успели да сломят съпротивата й и влезли в апартамента, въпреки, че св. Р. на няколко пъти категорично и недвусмислено им заявила, че нямат право и, че тя не желае те да влизат в апартамента.
Св. И., който действително се намирал в апартамента, чул гласа на подс. Г., още докато се намирал пред входната врата и се опитал да се скрие в една от стаите, защото той силно се боял от подс. Г.. В същото време св. Даяна Любомирова М., която също силно се притеснила от случващото се пред входната врата, се обадила на св. Б.Р. П. и го уведомила, че подс. Г. и подс. Л. се опитват да нахлуят със сила в апартамента.
Подс. Г. и подс. Л., влезли вътре в жилището и започнали да търсят св. И., като тримата се срещнали в едно от жилищните помещенията. Подс. Г. и подс. Л. поискали от св. И. да излязат навън от апартамента, за да могат да поговорят на спокойствие, но тъй като св. И. се страхувал от подс. Г., предложил тримата да разговарят в апартамента. Подс. Г., подс. Л. и св. И. седнали в хола на една маса, като започнали да разговарят.
Същевременно бабата на св. И. – св. Р. помолила св. М. да се обади в полицията и да уведоми органите на реда за случилото се, а именно за това, че подс. Г. и подс. Л. са я изблъскали от входната врата и са нахлули в апартамента, не само без нейното разрешение, но и след изричното й настояване подсъдимите да не я безпокоят повече, да не влизат в жилището и да си тръгнат.
Св. М. се обадила веднага по телефона на св. Б.Р. П. – служител на ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна и го информирала, че подс. Г. и подс. Л. вече са успели да нахлуят в жилището.
От своя страна св. П. веднага сигнализирал за случващото се в апартамента на дежурната част от ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна, като бил изпратен полицейски екип, който да провери на място какво се е случило.
Междувременно подс. Л., подс. Г. и св. И. били седнали на масата в хола на апартамента и разговаряли, като подс. Л. и подс. Г. поискали от св. И. да промени показанията си и да разкаже на разследващите органи от ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна, че няма никаква представа какво се е случило в ранните часове на 07.10.2013 г. на бул. „Осми приморски полк” в гр. Варна, т.е. не е видял как подс. Г. нанася побой и отнема от владението на св. И. мобилен телефон и парична сума в размер на 25 лева.
Един от двамата подсъдими извадил лист, върху който бил написан с печатен шрифт текст, съдържащ версията, която е следвало да бъде разказана от св. И. пред разследващите органи, като листа бил оставен върху масата в хола.
Подс. Г. започнал да заплашва св. И., че ако свидетелства срещу него, щял да му „счупи капачките” и „да го намаже с риба, за да го изядат чайките”. Подс. Л. също предупредил св. И., че св. И. трябва да направи всичко възможно да „измъкне” подс. Г..
Разговорът между тримата бил прекъснат от полицейски служители от ОД на МВР – гр. Варна, които влезли в апартамента и отвели подс. Г. и подс. Л. във ВТОРО РУП към ОД на МВР – гр. Варна.
Решаващия съд е приел гореописаната фактическа обстановка на базата на доказателствата по делото подробно описани в мотивите на съда.
В мотивите първоинстанционния съд и обърнал особено внимание на показанията на св.Радка И.а Р., като изцяло е кредитирал нейните показания, като напълно последователни, логични и безпристрастно депозирани пред съда. Съда специално е подчертал, че на практика св. Р. има най – ясна представа по какъв начин и какви точно конкретни действия са извършени от двамата подсъдими, за да сломят съпротивата й и да нахлуят в жилището й без нейното съгласие, тъй като именно тя е човека, който е водел разговор с двамата подсъдими и срещу нея е било упражнено насилие от двамата подсъдими, за да успеят да влязат противозаконно в апартамента. Подробно съда е описал категоричността на твърдяното от свидетелката, както и факта, че това което тя описва се потвърждава и от свидетелите И. и М., независимо че двамата не са преки очевидци на проникването в апартамента. Макар и косвени доказателствата които представят двамата са в потвърждение на казаното от Р.. Подробно решаващия съд е обсъдил противоречията между твърдяното от тази група свидетели и противоречивите показания на св.Красимир Н.., както и поради какви причини не е кредитирал показанията на този свидетел.Приел е че твърдяното от тези свидетели, се подкрепя и от показанията на св.П.. Макар и представляващи косвено доказателство, показанията на св. П. също подкрепят показанията на св. Р., св. М. и св. И., поради което и съдът ги е кредитирал изцяло. Съда е приел че са много важни, тъй като от тях се установява, че св. М. е била силно уплашена от случващото се пред входната врата на апартамента, което само по себе си е индиция, че се случва нещо нередно, защото няма никаква житейска логика св. М. да се страхува и да бъде уплашена, ако св. И. сам доброволно е поканил двамата подсъдими в жилището, както твърдят самите подс. Г. и подс. Л..
Св. Р. е изключително категорична, че е казала на подс. Г. и подс. Л. (които тя е посочила в съдебната зала), че не могат да влязат в жилището й без разрешение, както и, че тя не разрешава да влизат, при коетоподс. Г. е настоял, че двамата подсъдими ще влязат – „…ще влезем”. Св. Р. допълва в своите показания - „аз държа вратата, те (двамата подсъдими) „натискат вратата”, което недвусмислено говори, че двамата подсъдими заедно са се опитвали да отворят вратата, за да получат възможност да влязат в апартамента. След като са установили, че това трудно ще се случи, двамата подсъдими са прибягнали до употребата на физическа сила, като в тази връзка показанията на св. Р. отново са изключително категорични – „двамата ме блъскаха с ръце”, като допълва по отношение на подс. Л., че „той ме блъсна да падна долу, да влезе и той”.
Показанията на св. Р. се потвърждават изцяло от показанията на св. И. и св. М..
По отношение на това дали св. Р. е разрешила на подсъдимите да влязат са категорично опровергани не само от показанията на изброените свидетели, но и от самите обяснения на подс. Г..
Макар и представляващи косвено доказателство, показанията на св. Б.Р. П. също подкрепят показанията на св. Р., св. М. и св. И., поради което и съдът кредитира тези показания изцяло. Тези показания са много важни, тъй като от тях се установява, че св. М. е била силно уплашена от случващото се пред входната врата на апартамента, което само по себе си е индиция, че се случва нещо нередно, защото няма никаква житейска логика св. М. да се страхува и да бъде уплашена, ако св. И. сам доброволно е поканил двамата подсъдими в жилището, както твърдят самите подс. Г. и подс. Л..
Въз основа на анализа на доказателствата по делото, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено че с действията си подс.Л. от обективна и субективна страна е осъществил деянията за които е осъден.Тези изводи на съда се споделят напълно от настоящият състав на ВОС.
При индивидуализация на наказанието на подс. Л., съдът е отчел, като отегчаващо вината обстоятелство предходната съдимост на подсъдимия, която не влияе на квалификацията на престъпните деяния, предмет на разглеждане в настоящото дело, но достатъчно красноречиво говори за отношението на подсъдимия Л. към установения правов и обществен ред в Република България.
Съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство добрите характеристични данни на подс. Л., които се извличат от приобщените към доказателствата по делото характеристични справки по отношение на подс. Л. (л. 150 – 158 от НОХД № 3765/2014 г. по описа на Районен съд – Варна)
Съда е наложил определените наказания на подсъдимия Л. при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият състав на съда споделя напълно тезата и доводите на решаващият съд относносъставомерността на извършеното, неговата безспорна доказаност, както и вида и размера на наложеното наказание.
Описаното в жалбата и твърдяното в съдебно заседание, че подсъдимия не е извършил престъпленията за които е осъден са в противоречие с доказателствата по делото.Твърдяното от св.Р. допусната за разпит пред въззивният съд е в противоречие с доказателствата по делото както и в противоречие с твърдяното от нея пред първата инстанция.Поради това настоящият състав не ги кредитира като истински.Въззивния съд не приема тезата и доводите на защитата по описаните по горе причини, а именно, че твърдяното от подсъдимия е в пълно противоречие с останалите доказателства по делото и следва да се приеме, че това е негова защитна позиция.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, както и на досъдебното производство,въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство не са допуснати процесуални илиматериалноправни нарушения които да водят до необходимост от отмяната й и постановяване на новаприсъда, за връщане на делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от частите й.

Водим от горното, на основание чл.338 отНПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №120 от 18.03.2015г. по НОХД №4329/14г по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

от **ilian_todorov** » 11 Фев 2016, 00:53

Значи ще лежиш една година плюс още две години и половина заради условната си присъда при първоначален строг режим?
Ако е така си загазил здраво.
Пробвай да жалиш във ВКС въпреки, че присъдата ти е окончателна. Ако ВКС реши, че несправедлива може да я намали. Лошото е, че и три месеца да ти даде, пак ще ги лежиш тия две и половина години условна. Ако приложи чл. 55 от НК, тогава може да се измъкнеш с пробация. Не виждам обаче за какво да го приложи този чл. 55.
Пусни молба до президента. Има право да те помилва.

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 01:11

Но аз НЯМАМ никаква условна присъда! Дадоха ми само една година присъда по това дело!

от **ilian_todorov** » 11 Фев 2016, 11:44

rodnilb написа:Но аз НЯМАМ никаква условна присъда! Дадоха ми само една година присъда по това дело!

Нали си осъждан? Какво наказание ти наложиха миналия път?

Ако не си извършил престъплението в изпитателния срок на условна присъда тогава положението ти е много по-добро. Ще работиш и ще стоиш в затвора най-много 8-9 месеца и ще излезеш. Ако ВКС ти намали присъдата още, ще лежиш по-малко. Лошото е, че ще бъдеш с първоначален строг режим при разни бандити и рецидивисти. Хич няма да ти е приятно.

Не ми стана ясно, защо Георги е решил да ходи при Веско за да го кара да си промени показанията, че и той е участвал в грабежа? Какво печели Георги от една такава промяна?

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 14:26

Нямам условна присъда, а преди почти 5 години имах присъда ефективна "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, която аз изкарах в ареста и така от там се води, че съм "лежал" в затвор! На мене реално ми оставаха само 6 месеца тогава преди това ново обвинение за да бъда реабилитиран по давност и така тогава аз щях да се вода НЕ осъждан, но за мой късмет това се случи преди тези 6 месеца.... Тук аз не говоря да ходя в затвора, а се боря да докажа своята НЕВИННОСТ в целия случая, защото това е факт и всички потърпевши и свидетели го казват в моя защита. Аз съм написал всички това в блога си, че Георги искаше да ходи да бие Веселин, когато разбра, че той в полицията е прехвърлил цялата вина само върху него, Веселин се е изкарал само невинен свидетел, защото това не било така, защото те двамата са извършили грабежа, заедно са избягали после и Веско е вземал 25 лева от грабежа, а Георги телефона. Пак обяснявам, че аз отидох там само, защото познавам и двамата от години и не исках те да се избият заради този случай, а само да говорят като нормални хора, като приятели! По добре ли щеше да бъде ако ги бях оставил да се избият един друг? Положението щеше да стане още по лошо и за двамата тогава. Единия пребит, а другия с още повече повдигнати обвинения... Да грешката ми тука беше наистина, че съм добър човек (зодия Водолей), който гледа винаги да помага на хората и държи на приятелите си и заради това страдам и аз сега! Защото аз пак припомнян, че нямам никакво касателство в техния общ грабеж нито пряко, нито косвено така, че аз просто отидох там само за да НЕ позволя нещо лошо да се случи между тях двамата най вече Веселин да НЕ бъде пребит. И редно ли е заради това сега и аз да хода една година в затвора само, защото съм отишъл някъде да помогна!? Моля те прочети внимателно всички материали в моя блог и ще разбереш всичко точно и ясно. Всичко това, което ми се случва поражда в мен извода, че наистина в България май човек НЕ трябва да помага за нищо лошо и нередно, което види, защото после и той страда от добрината си...! Заради това се превръщаме в едни безчувствени и егоистични същества, които им пука само за себе си. Това е толкова жалко и грозно!
Георги още в районния съд като започваше делото сам искаше да се признае за виновен и да каже всичко както си е било, но съдията разясни, че тогава трябва и аз да се призная за виновен за да мине по "съкратената" процедура, но аз обясних, че аз НЕ съм виновен за нищо и НЕ съм направил нищо лошо там, че да се признавам и аз за виновен и тогава поисках да ни разделят делата нещо, което в София се прави, но странно защо в никой друг град в България НЕ се прави тази уж законова процедура. Нима в столицата работят по друг НПК? И така тръгна делото срещу двама ни, но по общия ред.

от **crossbike** » 11 Фев 2016, 16:00

Кво обжалване пред ВКС, кви 5 кинта?
Тва производство е двуинстанционно, т.е. жалбата е процесуално недопустима.
Успех!

ПП
Имам чувството, че някой е втълпил в главите на електората, че писаните материално правни и процесуално правни норми могат да се газят на общо основание, ей така за задоволяване на нуждаещите се...

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 16:23

Искам да добавя тук и тази информация по случая ми:

Другото, което съм Ви написал е как единия свидетел на име Веселин искаше да го разпита моя адвокат пред съда и там той да каже, защо в полицията е записано едно, а сега казва по друго, но моя адвокат и ката не пожела да го разпита в тази насока. Допълнително към това още по време на започване на делото в районния съд аз лично отидох в кантората на моя адвокат и му казах, предложих той да призове в съда други наши общи приятели пред, които Веселин е споделял и изразявал своите мисли и угризения от това, че аз съм бил несправедливо осъден, защото не съм направил нищо лошо на никой и че аз съм бил поканен да вляза от него и от баба му. Също така тези наши общи приятели по този начин можеха да докажат с показанията си, че Веселин НЕ се страхува по никакъв начин от мен, както се твърди в първоначалните му "показания" пред полицията и така също да се покаже на съда, че тези показания НЕ са думи на Веселин, а написани от дознателите по случая. Защото ако Веселин наистина приемем, че се е страхувал за живота и здравето си и от мен, както уж се твърди в първоначалните му показания то той няма да бъде с мен в моята компания СЛЕД този инцидент, а той винаги е бил приятел с мен и продължава да бъде и така тези наши общи приятели щяха макар и косвено да дадат показания в моя защита, че са станали неволни свидетели на това как Веселин пред тях споделя своите мисли и думи по този случай и как обяснява, че аз съм бил невинен! Но моя адвокат и от това НЕ пожела да се възползва с думите, че сега нямало смисъл по нататъка, но той и така НЕ ги призова. Но има и друго отново аз бях човека, който сам предложи на моя адвокат да събера характеристики за моята личност от мои дългогодишни приятели и колеги и да ги приложим по делото в моя защита като смекчаващи вината обстоятелства. Тогава моя адвокат с видима насмешка се съгласи като ми каза и това, какво толкова ще помогне... Той вместо сам като мой защитник да ми предложи това и да ми даде той тази идея той чака аз да му предлагам идеи сякаш аз съм адвоката по делото! Всичко това още тогава ми направи странно впечатление, но продължих да му вярвам, защото съм му дал много пари и защото си мислих, че той няма да допусне да загуби това дело, но вече разбирам една друга брутална реалност... Изводите ги оставям на Вас, всеки сам да си ги прави за себе си! Ха. За мен този случай можеше да приключи с оправдателна присъда още в районния съд ако моя адвокат си беше изиграл картите правилно, но дали това му е било финансово "изгодно" Вие преценете сами. Не, не преувеличавам с нищо, защото който види сега фактите по делото те говорят сами по себе си. Факт е че всички основни свидетели и потърпевши от този случай са на моя страна и искат да ми помогнат още от самото начало на това дело, защото знаят, че аз нямам вина за нищо и че нищо лошо не съм направил на никой, но хората поискаха да оправят разминаванията от полицията, но моя адвокат не им позволи това и все пак те опитаха сами, но остана в съда съмнението, защо се случва това сега и съда не получи отговор на тези си съмнения, а отговори искаха хората да дадат.

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 16:27

Моля влезте в моя блог http://osadenbezvina.blogspot.bg/ и там подробно ще видите, че ние обжалваме в момента пред Апелативния съд на Варна делото заради допуснати множество процесуални нарушения допуснати и от двете съдебни инстанции. Моя адвокат се разработи по моята защита, но късно... Вече чак след окръжния съд започна да ме защитава, както трябва!

от **crossbike** » 11 Фев 2016, 17:19

Предмет на касационното обжалване

Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

Ти къде се виждаш в тази схема?
Щото аз не те виждам никъде!
Решението на окръжният съд е окончателно и не подлежи на обжалване никъде.
Пред апелативните съдилища се жалят актове на окръжните, когато окръжните са първоинстанционни.
На знам какво те плакне твоят "адвокат"...

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 17:31

В блога ми е има исковата молба на адвоката ми изпратена на Апелативния съд и там са посочени допуснатите според него нарушения и молбата му е приета и има насрочено дело в Апелативния съд по този случай.

от **crossbike** » 11 Фев 2016, 17:56

Това е молба за възобновяване на наказателно производство!

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 17:58

Да и точно това казвам, че е приета тази молба и има насрочени дело въз основа именно на нея.

от **ilian_todorov** » 11 Фев 2016, 23:27

crossbike написа:Предмет на касационното обжалване

Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

Ти къде се виждаш в тази схема?
Щото аз не те виждам никъде!
Решението на окръжният съд е окончателно и не подлежи на обжалване никъде.
Пред апелативните съдилища се жалят актове на окръжните, когато окръжните са първоинстанционни.
На знам какво те плакне твоят "адвокат"...

- Актове, които не са преминали през касационно разглеждане. ВКС се е произнесъл с ТР 1 / 2003 г. по въпроса какво е “касационно разглеждане”. Дали става въпрос за случаите, когато по принцип подлежи на касационно разглеждане и такова не е имало или обхваща всички актове, независимо дали подлежат на касационно разглеждане или не. ВКС е възприел, че по този ред може да се иска възобновяване на всички дела, независимо дали те са обхванати и могат да преминат да пред касационно разглеждане. С това решение се гарантира равенството на гражданите дотолкова, доколкото независимо от това дали подлежи на касационно разглеждане, всяко едно наказателно дело при определени предпоставки може да стигне до висшата съдебна инстанция.
Основанията, предвидени тук са: допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3. Три са касационните основания: 1) нарушения на материалния закон ; 2) съществено нарушение на процесуалните правила и 3) явна несправедливост на наложеното наказание.

Ако иска ВКС може да намали присъдата.

от **rodnilb** » 11 Фев 2016, 23:50

Но в моя случай до колкото аз разбрах за мен ВКС се явява Апелативния съд във Варна тъй като аз съм от Варна и престъплението в което ме обвиняват е станало във Варна.
А сега относно въз основа на какво се иска възобновяване на наказателно дело пред Апелативния съд моя адвокат е посочел в неговата искова молба въз основа на чл. 420, ал. 2 от НПК, чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК, чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК и тя е приета и има вече насрочено дело по този въпрос!
Ако някой може да ми помогне в тази битка, но наистина да оправи успешно нещата готов съм да му платя добре!

от **ilian_todorov** » 12 Фев 2016, 00:16

rodnilb написа:Но в моя случай до колкото аз разбрах за мен ВКС се явява Апелативния съд във Варна тъй като аз съм от Варна и престъплението в което ме обвиняват е станало във Варна.
А сега относно въз основа на какво се иска възобновяване на наказателно дело пред Апелативния съд моя адвокат е посочел в неговата искова молба въз основа на чл. 420, ал. 2 от НПК, чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК, чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК и тя е приета и има вече насрочено дело по този въпрос!
Ако някой може да ми помогне в тази битка, но наистина да оправи успешно нещата готов съм да му платя добре!

Ако може пиши кога е делото, ако съм във Варна ще дойда.
Не искам пари.
Съвет - събери колкото се може повече хора, които да направят демонстрация в твоя подкрепа.

Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защита!

Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защита!

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Re: Помощ-бях осъден без вина, всички свидетели са в моя защ

Кой е на линия