ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

[ivan_lawyer]

Много може да се говори за ГПК, за реформите и т.н. Но все нещо трябваше да се промени.

Съдебната ваканция е нещо приятно за мен, лично. На 40 градуса на сянка да обосноваваш касационни основания и да теглиш локуми - защо от 5/16 ид. части ти се полагат 6/18, еми не е толкова приятно.
Освен това ти и да си направил всичко по едно дело - то - ако съдът така или иначе си е ваканция, само се натрупват делата в доклада и т.н. Трябва да има спирачка в гонката, защото е уморяващо.
Това са ми са резервите по принцип пред превръщането на съда във фабрика.

За касационното обжалване - то е свързано и със съдебната ваканция - претрупването на съда доведе първо до отпадане на служебното начало от социализма, когато едно дело на практика се оглеждаше от всички страни и без искане на страните и всъщност се гонеше обективната истина, но това забавяше процеса.
Доведе се до едно по-бързо производство, с отпадане на служебното начало, за да се стигне до новия ГПК, с ранната преклузия, за всичко онова, което доста ускорява процеса. Касационната допустимост дойде заради вече свръх - претовареността на съда, до краен предел. Но, пък - наличието на неразрешени спорове, неудовлетвореност на страните е предпоставка за критика към съда - която е заслужена понякога.

Но някак не е удачна тази форма на касационна допустимост - при всестранно напъване не може да достигнеш до абсолютно непонятни критерии за селективност, извънредно е трудно да се оформи жалба към ВКС. Един път Определенията не важат при допустимост, един път Решенията трябва да са вече утвърдени - а пък няма сборници с постановени решения.

Така не работи правилно ВКС. Изобщо, ако се прилага една система - трябва да се има предвид и това - дали е приложима на практика. ВКС издава ли системно практически задължителните си по чл. 290 ГПК Решения, еми - не.
Така си и остава - не може да се приспособят жалбите към ВКС. Това е слабост.

[mi_lena]

..... ВКС издава ли системно практически задължителните си по чл. 290 ГПК Решения, еми - не..

Еми - да. Публикува ги тутакси в интернет.

Така си и остава - не може да се приспособят жалбите към ВКС. Това е слабост.

Слабост е. Но чия ли?

[ivan_lawyer]

Аз говоря за сборници - онези малки книжки, които да съдържат акцента, според текущото състояние. Не ми е трудно и аз да преглеждам интернет, но по-добре и по-лесно е да се дава систематизирано - по колегии. Като се дава акцента - например в момента е актуално това и това. Не знам. Може би е перфектна системата.

Така или иначе работата се върши на първа инстанция, рядко на втора, така че не би трябвало да има проблем с ВКС. Жалбите гледам се пишат от колегите грамотно. Ок, оставаме с критиката към низовите съдилища, но всяка реформа е хубава, защото продават масово жилища на инвалиди, на безработни и т.н., нещо което остава невидимо за нормалното общество, но то тръгва от калпави закони - липса на обжалване, недоглеждане на съдиите и т.н.

Мен не ме интересува всъщност, аз си имам възможност да се занимавам само с лесни проблеми, които не засягат ВКС, но така си мисля - че е много елитарна структурата - недостъпна е, но пък това си има и хубави страни.

[ivanov_p]

След като ВКС по търлъци придоби законодателни функции трябва да публикува ТР и тези по 290 в ДВ. Аз все пак разчитам с това безобразие да се прекрати в най-скоро време, защото се минаха всякакви разумни граници.

[mi_lena]

Аз говоря за сборници - онези малки книжки, които да съдържат акцента, според текущото състояние. Не ми е трудно и аз да преглеждам интернет, но по-добре и по-лесно е да се дава систематизирано - по колегии. Като се дава акцента - например в момента е актуално това и това. Не знам. Може би е перфектна системата. .

Иване, това е издателска дейност, а ВКС свое издателство няма. Което издателство има интерес - събира ги и ги издава на хартиен носител, защото те вече са достъпни чрез интернет. Съдът няма възможност по своя инициатива и свои средства да издава годишници с практиката си на хартиен носител. Издава един бюлетин с ограничен тираж и то пак чрез едно издателство. Там поне анотациите са адекватни
Анотациите има и в правноинформационните системи. Доколко са точни и друг въпрос.

[mi_lena]

След като ВКС по търлъци придоби законодателни функции трябва да публикува ТР и тези по 290 в ДВ. Аз все пак разчитам с това безобразие да се прекрати в най-скоро време, защото се минаха всякакви разумни граници.

Щом считаш чл.124 от Конституцията за "търлък", коя съм аз да ти противореча.

[ivanov_p]

След като ВКС по търлъци придоби законодателни функции трябва да публикува ТР и тези по 290 в ДВ. Аз все пак разчитам с това безобразие да се прекрати в най-скоро време, защото се минаха всякакви разумни граници.

Щом считаш чл.124 от Конституцията за "търлък", коя съм аз да ти противореча.

ВКС не прилага законите, а ги пише! Напоследък има цяла серия ТР и такива по 290, които отменят законите и ги заменят със задължително тълкуване по ЗСВ. В цялата ни история, до приемане на този ЗСВ, задължителното тълкуване на закона се е правило от НС или висшия държавен орган - Държавен съвет при соца. Сега задължителното тълкуване се прави от съда, който освен правораздавателен стана и законодателен орган.

[mi_lena]

Понеже общите приказки не ги умея, ще взема да те оставя насаме с тях.

P.S. За протокола: Измененията на ГПК от м.октомври 2017 год. не ми харесват

[lawchoice]

След като ВКС по търлъци придоби законодателни функции трябва да публикува ТР и тези по 290 в ДВ. Аз все пак разчитам с това безобразие да се прекрати в най-скоро време, защото се минаха всякакви разумни граници.

Критиката ти има грешен адресат. Насочи я към представителите на Суверена, а не към съда. Докато някои си клатят краката, при други работата не спира. При това положение е възможно да бъдат допуснати грешки при разчитането на действителната воля на законодателя, във връзка с упражняването на правомощието на съда по чл.124 ЗСВ. Ако даденото по този ред от съда разрешение не се харесва на избраните представители на Суверена, последните имат свободата да установят ново правило, чрез което да го съобразят с желанията си. За това, кой как си върши работата е показателно въвеждането на понятието "очевидна неправилност", като тълкуването му отново е оставено на съда. Така и баба знае... Но така сме свикнали, нека някой друг да носи отговорност... М`йната им на правилата.

[ivan_lawyer]

Дайте малко по-професионално.
Аз също имам емоции, свързани със съдебната реформа (доколкото трябва да се прави такава, в частност промените в ГПК). Но емоциите са заради клиентите - дали ще успеем да се представим добре пред ВКС.

По принцип - препоръчвам пред ВКС да се явяват други колеги - адвокати, които са специализирани пред ВКС. Има такива, познавам ги, дисциплинирани, наясно с материята на касационното обжалване. Примерно.

За съжаление, не сме достатъчно гъвкави в гилдията и подобни замествания са рядкост. Обикновено един адвокат кара отначало докрай. Разбира се, овациите са за последния по ред, затова всеки си пази ъгълчето.

Не е приятно да зачервиш уши от срам, когато те срежат във ВКС - затова и казвам, че имам резерви по допустимостта (по чл. 290 ГПК), защото са реални нещата. Освен ако не си играем на някаква схема - примерно делото да е чисто формално, а да има практически друго решение - давност, прихващане и т.н., плащане и т.н.

Нещо за Окръжните съдилища - оказва се, статистически, че имат собствени акценти при тълкуването на материалните закони. Главно ЗЗД и ЗС, ТЗ, около тази материя. Какво се получава - стига се до отделни губернии, което е нормално. Наистина ВКС действа прецизно - някой ако покаже грешно решение, то ще е много трудно да се посочи грешката. Аз не виждам такива, съобразени са със закона.

Но, наистина е трудно да се изкачи този баир - на допустимостта по чл. 280 ГПК, не че не е ясно какво се прави, има и решения по чл. 290 ГПК, но е доста трудна задача. Ще видим какво ще стане с тази фраза "очевидна неправилност". Има стенограми и пр. от заседания на комисии и т.н., където се аргументират.

Иначе позитивите са много - съдебната ваканция, ето сега идва Коледа - ако ни хване ваканцията - идеално.
Обжалване на актовете на ЧСИ - пасва много добре, пък и не е прекалено - не се обжалва всичко.

Заповедното - много добра промяна със залепването и задължението да се води иск. Много добре. Всеки се е изкушавал да призове ответника по "втория" начин.

Всички промени са повикани от практиката - безкрайно унижение от страна на ЧСИ, неприкрити подигравки, тормоз, пълна дискриминация на длъжника, лош стопански резултат и безкрайно висящи дългове в крайна сметка. И безкрайно доволни ЧСИ.

Всичко това остана в миналото благодарение основно ТР на ОСГТК за перемпцията и сега с новият ГПК - за обжалване отказа от перемция.

Практикуващите юристи ще ме разберат.

[lawchoice]

Дайте малко по-професионално.
Аз също имам емоции, свързани със съдебната реформа (доколкото трябва да се прави такава, в частност промените в ГПК). Но емоциите са заради клиентите - дали ще успеем да се представим добре пред ВКС.

Признавам, че чрез последният ти пост, ме накара да се замисля, относно ползваните от теб оценячни критерии... За жалост, те също не могат да бъда възприети еднозначно, а подлежат на тълкуване /може би това е и общото между тях и настоящата тема за измененията на ГПК/. Или с прости думи - всеки ги определя, съобразно придобития от него житейски и професионален опит. Но както и да е...

Виж какво, приятелю, аз участвам в този форум в лично качество, с оглед на което и единственото изискване към постовете ми е те да бъдат съобразени с правилата за публикуването им във форума. Целта на участието ми в този форум не е обусловено от това да изкачвам баири в правото или пък дори да демонстрирам правните си знания. То е израз единствено и само на заявена гражданската позиция по коментирани във форума и интересни за мен въпроси.

Тъй като метафората за баирите много ми хареса - Искрено ти пожелавам успех при изкачването на баирите пред ВКС. Както сам си посочил, сложността на изкачването им е различна и при всеки отделен случай е необходимо то да бъде подплатено с необходимата предварителна подготовка за това. Та, такива мити работи...

Бъди здрав!

[mi_lena]

Дайте малко по-професионално.
.............

Иначе позитивите са много - съдебната ваканция, ето сега идва Коледа - ако ни хване ваканцията - идеално.
.............
Практикуващите юристи ще ме разберат.

Съвсем професионално, конкретно и като практикуващ юрист изразявам лично мнение, че т.нар."адвокатска ваканция" е лошо решение. Значително по-разумно беше предложението на действащи съдии от СРС просто да се въведе организационно правило, че "по време на съдебната вакация съобщения не се изпращат". Резултатът за адвокатите и страните е същия, но процесуалните срокове остават еднакви и за двете страни по делото.
Тези изменения, обаче, бяха направени от адвокати и за адвокати, вкл. недоразумението "очевидна неправилност".

[kalahan2008]

Тези изменения, обаче, бяха направени от адвокати и за адвокати, вкл. недоразумението "очевидна неправилност".

Кои са адвокатите, които са авторите на тези промени?

[teogeo]

Четох, четох, реших и язе да се изкажем...

Дали са наясно тия/ония, дето преписаха касационното обжалване, че ако ВКС допусне до касация решение с мотивите, че е налице очевидна неправилност, то едновременно с това би трябвало и да сезира Инспектората към ВСС, защото едно решение, за да е очевидно неправилно, това означава не просто, че въззивната инстанция е сбъркала (а може да сбъркат всички, дори и Господ бърка), а че или:

1. е действала по нечие друго вътрешно убеждение, а не своето.
2. или на тези съдии не им е мястото в съдебната система.

[teogeo]

И аз да се изкажа. За мен е добро изменението в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречие на въззивното решение с актовете на Конституционния съд и на Съда на ЕС. Пропускът на законодателя е, че не е въвел противоречие с актовете на Съда по правата на човека, което е необяснимо за мен. Вярно е, че СЕС в много случаи се произнася и по преюдициални запитвания относно основните права на човека, но само в определени случаи - заради Харата на основните права, която няма задължителен характер. ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧ като самостоятелен правен субект и това създава ограничения да се отправят преюдициалнни запитвания до СЕС относно основните права на човека.
За мен ВКС ще се произнесе с тълкувателно решение за "очевидната неправилност" и ще приеме, че тя касае само съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Другото важно изменение е въведената възможност ЧСИ да връчват извънсъдебни книжа - така ще се разбие монополът на нотариусите, мнозина от които не желаят да се занимават с връчване на нотариални покани.

Много правилно законодателят не е въвел като касационно основание и противоречие със съдебните решения на ЕСПЧ. Не ми се развиват фермани, но приемете, че като цяло законодателството се стреми да е "в крачка" с практиката на ЕСПЧ. Тази тенденция най-ярко се откроява при промените в НПК (по обясними причини). Т.е. ако има нарушение на Конвенцията, то ще е пренесено в някоя "местна" норма и ще светне лампичката за нарушение на местния материален / процесуален закон. Е, има и единични случаи, при които все още сме "назад" по отношение на практика на ЕСПЧ - там самият Съд ще си го констатира и ще ни начука канчето, стига някой да пусне мотивирана жалба.
Проблемът с преюдициалните запитвания е, че ЕСПЧ е замислен като съвсем друг тип институция, за разлика от СЕС. Същината му е да действа "пост фактум" и просто да констатира нарушения на Конвенцията и да присъжда обезщетения. Пилотните решения не променят нищо в конкретния случай. Да се отправят преюдициални запитвания до ЕСПЧ означава същият да спре да функционира или най-малкото тотално да се изкриви функцията му.

[lawchoice]

Решенията на ЕСПЧ са намерили полагащото им се /съобразно статута и правомощията на този съд/ място и във вътрешното право - чл.303, ал.1, т.7 ГПК и чл.422, ал.1, 4 НПК.

[kalahan2008]

Много правилно законодателят не е въвел като касационно основание и противоречие със съдебните решения на ЕСПЧ. Не ми се развиват фермани, но приемете, че като цяло законодателството се стреми да е "в крачка" с практиката на ЕСПЧ. Тази тенденция най-ярко се откроява при промените в НПК (по обясними причини). Т.е. ако има нарушение на Конвенцията, то ще е пренесено в някоя "местна" норма и ще светне лампичката за нарушение на местния материален / процесуален закон. Е, има и единични случаи, при които все още сме "назад" по отношение на практика на ЕСПЧ - там самият Съд ще си го констатира и ще ни начука канчето, стига някой да пусне мотивирана жалба.
Проблемът с преюдициалните запитвания е, че ЕСПЧ е замислен като съвсем друг тип институция, за разлика от СЕС. Същината му е да действа "пост фактум" и просто да констатира нарушения на Конвенцията и да присъжда обезщетения. Пилотните решения не променят нищо в конкретния случай. Да се отправят преюдициални запитвания до ЕСПЧ означава същият да спре да функционира или най-малкото тотално да се изкриви функцията му.

Никога не съм говорел за преюдициални запитвания до ЕСПЧ. Този съд и без това е претоварен да гледа хилядите жалби, много малко от които биват допускани до разглеждане по същество (както досега беше и практиката на ВКС по касационните жалби, между впрочем - според статистиката едва 12% от касационните жалби се разглеждат по същество).
Говоря за решения на ЕСПЧ по същество, например относно защитата на правото на собственост (най-вече), които не касаят наказателното право (какво общо има НПК и ГПК???). Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за националния съд, на основание чл. 633 ГПК. Именно затова е логично решенията на СЕС да бъдат и основание за допускане на касационно обжалване.
Решенията на ЕСПЧ са задължителни на основание чл. 46 от ЕКПЧ. Не виждам логика практиката на единия съд да е основание за допускане на касационно обжалване, а на другия - не.

Решенията на ЕСПЧ са намерили полагащото им се /съобразно статута и правомощията на този съд/ място и във вътрешното право - чл.303, ал.1, т.7 ГПК и чл.422, ал.1, 4 НПК.

Това касае само решението на ЕСПЧ по конкретния казус, което е post factum, след приключване на съдебната защита пред националните юрисдикции. Аз говоря за практиката на ЕСПЧ по принцип (както е с практиката на ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Нали ЕКПЧ има предимство пред националното законодателство? Защо практиката на ЕСПЧ по тълкуването и прилагането ѝ да не е задължителна за националните съдилища? Нима това не би стимулирало страните и съдът да се съобразяват и с ЕКПЧ?
Изобщо не съм съгласен, че практиката на ЕСПЧ винаги се била пренасяла в националното законодателство. Моите наблюдения са главно по данъчни дела, по-конкретно отказ за признаване на данъчен кредит при нереалност на доставката. Има си решение на ЕСПЧ (дело Булвес срещу България), което е в синхрон с практиката и на СЕС, но НАП и административните съдилища просто не ги коментират в решенията си, а продължават да товарят получателите на доставките с тежестта на доказване относно реално извършване на доставките. Наблюденията ми са и относно практиката на ЕСПЧ по ЗВСОНИ. Не съм забелязал законодателят да се е спуснал да променя ЗВСОНИ въпреки множеството осъдителни решения на ЕСПЧ.
Между другото, следя с интерес дискусията за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. Стане ли страна по Конвенцията, СЕС ще трябва да се произнася и по преюдициални запитвания, касаещи основните права на човека. Тогава практиката по ЕКПЧ пак ще бъде основание за допускане на касационно обжалване, но вече като практика на СЕС.

[lawchoice]

Решенията на ЕСПЧ са намерили полагащото им се /съобразно статута и правомощията на този съд/ място и във вътрешното право - чл.303, ал.1, т.7 ГПК и чл.422, ал.1, 4 НПК.

Това касае само решението на ЕСПЧ по конкретния казус, което е post factum, след приключване на съдебната защита пред националните юрисдикции. Аз говоря за практиката на ЕСПЧ по принцип (както е с практиката на ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Нали ЕКПЧ има предимство пред националното законодателство? Защо практиката на ЕСПЧ по тълкуването и прилагането ѝ да не е задължителна за националните съдилища? Нима това не би стимулирало страните и съдът да се съобразяват и с ЕКПЧ?

В допълнение на предходният ми пост, мога да добавя само следното:
ЕСПЧ няма и не може да формира практика "по принцип", това пряко произтича от анализа на текстовете на КЗПЧОС, чрез които е очертана компетентността му /чл.32/. В тази връзка, сравненията с дейността на ВКС /практиката му/ са правно несъстоятелни.

П.П. Творчеството в правото е един от стимулите за развитието му, но не бива да се прекалява ...

Успешна 2018 година!

[kalahan2008]

ЕСПЧ няма и не може да формира практика "по принцип", това пряко произтича от анализа на текстовете на КЗПЧОС, чрез които е очертана компетентността му /чл.32/. В тази връзка, сравненията с дейността на ВКС /практиката му/ са правно несъстоятелни.

Нищо не разбрах.
Когато ЕСПЧ постанови решение по конкретен казус, така формира съдебна практика, на която други състави на ЕСПЧ се позовават впоследствие и към която препращат в мотивите си. Подобно и на ВКС, в мотивите на своите решения ЕСПЧ (а и СЕС) обикновено се позовават на предишни свои решения, които касаят сходни казуси. Точно такива решения имам предвид.
Не Ви знам какъв анализ сте направил/а на чл. 32 ЕСПЧ, защото сте го запазил/а за себе си и не ни го разкривате, но явно анализът Ви спира само до тук. Аз от Вас виждам само някакви абстрактни и неясни изрази и формулировки, без никаква конкретика.
п.п. Това е правен форум. Тук се обменят идеи. Не е съдебна зала. Няма ограничения нито в начина на мислене, нито в начина начина на изразяване, освен тези, които произтичат от доброто възпитание и морала.
Когато няма правни аргументи и желание за истинска дискусия, обикновено се прибягва към аргументи pro hominem.
Успех в "правната състоятелност" и "анализи" през новата година!

[lawchoice]

ЕСПЧ няма и не може да формира практика "по принцип", това пряко произтича от анализа на текстовете на КЗПЧОС, чрез които е очертана компетентността му /чл.32/. В тази връзка, сравненията с дейността на ВКС /практиката му/ са правно несъстоятелни.

Нищо не разбрах.
Когато ЕСПЧ постанови решение по конкретен казус, така формира съдебна практика, на която други състави на ЕСПЧ се позовават впоследствие и към която препращат в мотивите си. Подобно и на ВКС, в мотивите на своите решения ЕСПЧ (а и СЕС) обикновено се позовават на предишни свои решения, които касаят сходни казуси. Точно такива решения имам предвид.
Не Ви знам какъв анализ сте направил/а на чл. 32 ЕСПЧ, защото сте го запазил/а за себе си и не ни го разкривате, но явно анализът Ви спира само до тук. Аз от Вас виждам само някакви абстрактни и неясни изрази и формулировки, без никаква конкретика.
п.п. Това е правен форум. Тук се обменят идеи. Не е съдебна зала. Няма ограничения нито в начина на мислене, нито в начина начина на изразяване, освен тези, които произтичат от доброто възпитание и морала.
Когато няма правни аргументи и желание за истинска дискусия, обикновено се прибягва към аргументи pro hominem.
Успех в "правната състоятелност" и "анализи" през новата година!

Да, очевидно нищо не си разбрал... А, аз се надявах на друго, сбърках за пореден път, в преценката си за участници в този форум. Но аз съм просто един от участниците в него, а не преподавателят ти по граждански процес /че да предявяваш такива изисквания към изказа ми/. Малко ме интересува дали съм се обосновал надлежно, според твоето виждане, тук във форума. Ясно е обаче, че не само говорим, но и мислим на различни езици... Добре е да си припомниш, че се чете се по три начина - първия четеш и не разбираш; втория, четеш и разбираш, третия, четеш и разбираш даже това, което не е написано."

Много лично ги приемаш нещата, с което не се отличаваш от тези, срещу които скачаш тук във форума...