- Дата и час: 29 Ное 2024, 01:47 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
отново запис на заповед
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
45 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: отново запис на заповед
предявете си записа на заповед, най- добре с нотариална покана, която приложете към молбата за издаване на изпълнителен лист
- 789
Re: отново запис на заповед
Предявяването за плащане не е формално задължително естествено - правиш го ако искаш. Задължително е обаче да докажеш основанията за издаване на изп. лист по 243, 1 ГПК, а изискуемостта на менителничното вземане зависи от протеста за неплащане или за неацептиране или от нотариална покана, ако записът е освободен от протест. Това е по изричните текстове на ГПК. Няма друг начин. Баба Мара Павлова да си научи първо процеса.
- enigma
Re: отново запис на заповед
Предявяването за плащане не е формално задължително естествено - правиш го ако искаш. Задължително е обаче да докажеш основанията за издаване на изп. лист по 243, 1 ГПК, а изискуемостта на менителничното вземане зависи от протеста за неплащане или за неакцептиране или от нотариална покана, ако записът е освободен от протест. Това е по изричните текстове на ГПК. Няма друг начин. Баба Мара Павлова да си научи първо процеса.
- enigma
Re: отново запис на заповед
Не е съвсем така!
Чл. 496 ТЗ Ви постановява задължителността на протеста за установяване на отказ от неприемане или неплащане.
Чл. 407 сочи, че не е необходим протест за неплащане ако има такъв за неприемане.
чл. 505 Ви сочи inter alia, че обратните менителнични искове срещу всички се губят при неплащане или неприемане - припомняне - това се установява само с протест.
Според чл. 243 ГПК пък трябва да се определи дали актът установява подлежащо на изпълнение вземане - демек дали ги има обратните менителнични искове, няма какво друго - а те зависят от представянето на протеста - извод - той е задължителен. Ако ЗЗ е "не на протест", СГС изисква по същата причина нотариална покана. Това няма никакво отношение към изискуемостта, както бъркат много съдии.
След това длъжникът няма какво да оспорва по несъдебното изп. основание, ако е представен и има протест и двата са перфектни от външна страна - срв. чл. 244, 2 и 243,1 ГПК за да видите какво проверява съда и какво съответно може да се обжалва. Тук може да се оспори само дали са представени или не и дали липсват реквизитите.
Затова се отива на искане по правилата на чл. 250, където пак нищо не може да се представи, защото просто няма убедителни писмени доказателства срещу представен перфектен от външна страна ЗЗ и протест - имам огромен опит. ИП не спира - тука е голямото предимство на ЗЗ. И краят е само при 254 ГПК, което вече е най-после исково производство и може да се доказва подправка на подписи и прочее.
Ако не се спази изискването за протест и се загубят менителничните искове остава само този по 534 ТЗ - поради неизвършване на действията за запазване на другите вземания. Но тук ЗЗ не е вече несъдебно изп. основание, защото не се установява подлежащо на изпълнение взимане срещу лицето, а тепърва ще се спори дали има изобщо неоснователно обогатяване.
Чл. 496 ТЗ Ви постановява задължителността на протеста за установяване на отказ от неприемане или неплащане.
Чл. 407 сочи, че не е необходим протест за неплащане ако има такъв за неприемане.
чл. 505 Ви сочи inter alia, че обратните менителнични искове срещу всички се губят при неплащане или неприемане - припомняне - това се установява само с протест.
Според чл. 243 ГПК пък трябва да се определи дали актът установява подлежащо на изпълнение вземане - демек дали ги има обратните менителнични искове, няма какво друго - а те зависят от представянето на протеста - извод - той е задължителен. Ако ЗЗ е "не на протест", СГС изисква по същата причина нотариална покана. Това няма никакво отношение към изискуемостта, както бъркат много съдии.
След това длъжникът няма какво да оспорва по несъдебното изп. основание, ако е представен и има протест и двата са перфектни от външна страна - срв. чл. 244, 2 и 243,1 ГПК за да видите какво проверява съда и какво съответно може да се обжалва. Тук може да се оспори само дали са представени или не и дали липсват реквизитите.
Затова се отива на искане по правилата на чл. 250, където пак нищо не може да се представи, защото просто няма убедителни писмени доказателства срещу представен перфектен от външна страна ЗЗ и протест - имам огромен опит. ИП не спира - тука е голямото предимство на ЗЗ. И краят е само при 254 ГПК, което вече е най-после исково производство и може да се доказва подправка на подписи и прочее.
Ако не се спази изискването за протест и се загубят менителничните искове остава само този по 534 ТЗ - поради неизвършване на действията за запазване на другите вземания. Но тук ЗЗ не е вече несъдебно изп. основание, защото не се установява подлежащо на изпълнение взимане срещу лицето, а тепърва ще се спори дали има изобщо неоснователно обогатяване.
- enigma
Re: отново запис на заповед
съдебната практика е показателна, запис на заповед оформен без протест, задължително трябва да бъде предявен на длъжника, без доказателства за извършване на това действие следва отказ в производството по издаване на изп. лист
- 789
Re: отново запис на заповед
Ами Баба Мара сигурно не е чак толкове не във час с процеса, защото процесуални норми очевидно не се съдържат само в ГПК. ВТорото изречение на ал.2 на чл. 500 от ТЗ съвсем ясно казва, кой трябва да докаже НЕ спазването на сроковете.
Или ако пред съда се представи редовен от външна страна запис на заповед издаден с уговорката "без протест", без към него да са приложени изходящи от длъжника документи, установяващи спазването на сроковете от кредитора и съдът смятам е длъжен да издаде изпълнителен лист, а от кредитори зависи дали ще се защитава възразявайки, че сроковете не са спазени.
Или ако пред съда се представи редовен от външна страна запис на заповед издаден с уговорката "без протест", без към него да са приложени изходящи от длъжника документи, установяващи спазването на сроковете от кредитора и съдът смятам е длъжен да издаде изпълнителен лист, а от кредитори зависи дали ще се защитава възразявайки, че сроковете не са спазени.
- i_ca
Re: отново запис на заповед
Може би аз не съм много в час с тълкуването на разпоредбите на ТЗ - знам ли?
Но... бихте ли ми разяснили тогава, какъв е смисълът на освобождванате на приносителя от извършването на протест и за какаво доказване се говори в чл. 500 ал.2 от ТЗ.
Друго - посочвате, че СГС изисква нотариална покана.
При положение че според чл. 242 ал.2 от ГПК в случаите на б. "Е" на чл. 237 молбата се подава до районния съд, то СГС ще е сезиран при евнетуално обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист, ако длъжникът е решил да се брани с възражение, че не са спазени сроковете да се извършат съответните уведомления или предявяване.
И още нещо. От къде на къде нотариална покана, след като такава форма за доказване никъде не се изискав от закона? Сматам, че би било достатъчно и писмо с обратна разписка (примерно). Презастраховането на съда в стремежа си да постанови "неоспорим" съдебен акт като ограничава възможностите за доказване извън случаите предвидени в закона, не ми се вижда читаво.
И може би да добавя, че производство по чл. 254, в случаите когато вързражението на длъжника по чл. 250 е уважено може да се развие не само по иск по чл .534 - за обогатяване на длъжника във вреда на кредитора, но и с иск за изпълнение на задължението по казуалното отношение във връзка с което е издаден записът на заповед.
Но... бихте ли ми разяснили тогава, какъв е смисълът на освобождванате на приносителя от извършването на протест и за какаво доказване се говори в чл. 500 ал.2 от ТЗ.
Друго - посочвате, че СГС изисква нотариална покана.
При положение че според чл. 242 ал.2 от ГПК в случаите на б. "Е" на чл. 237 молбата се подава до районния съд, то СГС ще е сезиран при евнетуално обжалване на определението за издаване на изпълнителен лист, ако длъжникът е решил да се брани с възражение, че не са спазени сроковете да се извършат съответните уведомления или предявяване.
И още нещо. От къде на къде нотариална покана, след като такава форма за доказване никъде не се изискав от закона? Сматам, че би било достатъчно и писмо с обратна разписка (примерно). Презастраховането на съда в стремежа си да постанови "неоспорим" съдебен акт като ограничава възможностите за доказване извън случаите предвидени в закона, не ми се вижда читаво.
И може би да добавя, че производство по чл. 254, в случаите когато вързражението на длъжника по чл. 250 е уважено може да се развие не само по иск по чл .534 - за обогатяване на длъжника във вреда на кредитора, но и с иск за изпълнение на задължението по казуалното отношение във връзка с което е издаден записът на заповед.
- i_ca
Re: отново запис на заповед
Какъв изпълнителен лист без доказателство, че е предявено - има си изричен законов текст, че без предявяне се губят обратните искови - та съдът как да разбере дали изобщо има обратен иск (демек материалноправна претенция) ако не са спазени изискванията за запазването й, които са изрично регулирани - предявяване и установяване на неуспешното предявяване само с протест.
Едва ако е представен протест, може вече да се оспорва, че не е навременен и по тази причина общия ФС на ЗЗ и протеста не удостоверява от формална страна наличието на дълг (243, 1 ГПК).
Няма изходящи от длъжника документи, а има отбелязване върху самия ЗЗ (пак изричен текст на ТЗ), че е прието или платено, всичко останало не се счита за извършено. А ако има такова отбелязване, то тук няма изобщо на практика накърнени права и няма интерес от издаване на изп. лист. Говорите наизуст. А и, ако е платено, то ЗЗ се предава на длъжника. Само ако е прието за плащане, но после не е платено, ще може да се иска издаване на ИС в тази хипотеза - тогава отбелязването на приемането Ви ползва, че са спазени сроковете, но Ви трябва и протест, че не е платено, направен пак в определените за това срокове.
И при най кирливия договор се прави нотариална покана, за да я докажете в съда. Това с писмото с обратната разписка може понякога да свърши работа, но не и при издаване на ИС, защото как ще е уверен съда, че поканата е достигнала до адресата - само въз основа на Вашите твърдения, а пощата няма по никой закон удостоверителна функция, каквато има нотариуса (плюс това в тази фаза длъжникът не се уведомява изобщо).
Едва ако е представен протест, може вече да се оспорва, че не е навременен и по тази причина общия ФС на ЗЗ и протеста не удостоверява от формална страна наличието на дълг (243, 1 ГПК).
Няма изходящи от длъжника документи, а има отбелязване върху самия ЗЗ (пак изричен текст на ТЗ), че е прието или платено, всичко останало не се счита за извършено. А ако има такова отбелязване, то тук няма изобщо на практика накърнени права и няма интерес от издаване на изп. лист. Говорите наизуст. А и, ако е платено, то ЗЗ се предава на длъжника. Само ако е прието за плащане, но после не е платено, ще може да се иска издаване на ИС в тази хипотеза - тогава отбелязването на приемането Ви ползва, че са спазени сроковете, но Ви трябва и протест, че не е платено, направен пак в определените за това срокове.
И при най кирливия договор се прави нотариална покана, за да я докажете в съда. Това с писмото с обратната разписка може понякога да свърши работа, но не и при издаване на ИС, защото как ще е уверен съда, че поканата е достигнала до адресата - само въз основа на Вашите твърдения, а пощата няма по никой закон удостоверителна функция, каквато има нотариуса (плюс това в тази фаза длъжникът не се уведомява изобщо).
- enigma
Re: отново запис на заповед
Защо нотариална покана - ВИ отговорих току що - по практически съобръжения съдът по издаването на ИС няма как да се увери, че писмото е стигнало до адресата, защото пощата няма удостоверителни функции, за разлика от нотариуса.
Освобождава се от протест, защото протестът е относително много скъп и усложнен и става по-трудно от обикновенна нотариална покана.
Чл. 254 ГПК е процесуален способ за оспорване наличието на дълг по издаден ИЛ, той не създава материални права. По този ред оспорвате, че не дължите. И ТОВА СЕ ПРАВИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ ОТ ДРУГО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦА.
Чл. 534 ТЗ създава материалноправна претенция (наистина въз основа на казуалните отношения) - за да я докажете е достатъчно да имате ЗЗ, по който не сте спазили условията за запазване на акта. НО ТОЙ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА КРЕДИТОРА ПО ЗЗ, който е загубил обратните менителнични искове, И ТО САМО СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ. Затова може да се подаде като насрещен иск при оспорване по 254 ГПК. Вариант е и изобщо да не се занимавате с 534, а да поискате направо изпълнение по казуалното правоотношение или алтернативно.
За СГС - lapsus scribti:):)
Освобождава се от протест, защото протестът е относително много скъп и усложнен и става по-трудно от обикновенна нотариална покана.
Чл. 254 ГПК е процесуален способ за оспорване наличието на дълг по издаден ИЛ, той не създава материални права. По този ред оспорвате, че не дължите. И ТОВА СЕ ПРАВИ ОТ ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ ОТ ДРУГО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦА.
Чл. 534 ТЗ създава материалноправна претенция (наистина въз основа на казуалните отношения) - за да я докажете е достатъчно да имате ЗЗ, по който не сте спазили условията за запазване на акта. НО ТОЙ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА КРЕДИТОРА ПО ЗЗ, който е загубил обратните менителнични искове, И ТО САМО СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ. Затова може да се подаде като насрещен иск при оспорване по 254 ГПК. Вариант е и изобщо да не се занимавате с 534, а да поискате направо изпълнение по казуалното правоотношение или алтернативно.
За СГС - lapsus scribti:):)
- enigma
Re: отново запис на заповед
В подкрепа на изказването Ви: Както посочих по-горе ДРС не изисква изрично предявяване на ЗЗ с определена точна дата на падежа. Това бе потвърдено и от ДОС при едно обжалване от страна на длъжника. От друга страна имам случаи при които предявяването е станало с писма с обратна разписка и съдът също го прие. За съжаление пак сме изправени пред различна съдебна практика.
- shveda
- Потребител
- Мнения: 513
- Регистриран на: 04 Юли 2004, 18:44
Re: отново запис на заповед
Мисля, че пропускате една малка подробност, освен значението на разпоредбата на чл. 500 от ТЗ.
В определението за издаване на изпъкнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание съдът може да обсъжда единствено редовността на представения документ от ВЪНШНА страна. За това и актовете на съда в това производство нямат никаква задължителна сила относно дължимостта на вземането, за което е издаден, поради което пък съществува възможността за длъжника по изпълнителният лист да спре изпълнението, като освен това постави кредитора в позицията на този, който трябва да търси съдебна защита.
Отбелязване, връщане на записа на заповед и т.н.
А ако длъжникът откаже да направи отбелязване - какво ? двама свидетели от улицата ли?!? Или ще твърдите, че е достатъчно да не се съобрази сам със собствените си уговорки и да принуди кредиторът, да извършва протест, от разноски за който е бил освободен при издаването на ЗЗ и дори може би едно от основните условия, при които е бил издаден.
А ако се извършат всички предявявания и отбелязвания с изключение на това, че е платено и се откаже и връщане на ЗЗ (наивно е да мислите, че това не се случва)? Тогава? Няма никакъв проблем да се издаде изпълнителен лист???
Хубаво е да се чете, но трябва и малко да се разсъждава!
Инак няма лошо в нотариалните покани! Но ще е прекалено да смятате, че без такава този, който е насреща Ви нищо не може да докаже!
В определението за издаване на изпъкнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание съдът може да обсъжда единствено редовността на представения документ от ВЪНШНА страна. За това и актовете на съда в това производство нямат никаква задължителна сила относно дължимостта на вземането, за което е издаден, поради което пък съществува възможността за длъжника по изпълнителният лист да спре изпълнението, като освен това постави кредитора в позицията на този, който трябва да търси съдебна защита.
Отбелязване, връщане на записа на заповед и т.н.
А ако длъжникът откаже да направи отбелязване - какво ? двама свидетели от улицата ли?!? Или ще твърдите, че е достатъчно да не се съобрази сам със собствените си уговорки и да принуди кредиторът, да извършва протест, от разноски за който е бил освободен при издаването на ЗЗ и дори може би едно от основните условия, при които е бил издаден.
А ако се извършат всички предявявания и отбелязвания с изключение на това, че е платено и се откаже и връщане на ЗЗ (наивно е да мислите, че това не се случва)? Тогава? Няма никакъв проблем да се издаде изпълнителен лист???
Хубаво е да се чете, но трябва и малко да се разсъждава!
Инак няма лошо в нотариалните покани! Но ще е прекалено да смятате, че без такава този, който е насреща Ви нищо не може да докаже!
- i_ca
Re: отново запис на заповед
Да - за съжаление е така! А още по - зле е, когато се натъкнем на различна "практика" в рамките на един и същи съд! Абсурдно, но не и нереално!
- i_ca
Относно Прокурора..
Относно прокурора и наказателната отговорност за престъпление срещу кредиторите по чл.227б НК, срокът е 15 дни, и - съставът изисква извършителят да има качеството на търговец...
В общия случай.
В общия случай.
- Az i to от провинцията
Re: отново запис на заповед
1) Стига с тая разпоредба 500 ТЗ - неспазването на сроковете се доказва със СПН едва в исковото производство. Издаването на ИЛ не е такова и в първата си фаза е освен това едностранно като длъжникът се уведомява до издаването на ИЛ - какво има тука да се оспорва и доказва - тук се извършва проверка от съда.
2) На съда се представят от КРЕДИТОРА документи за преценка от външна страна - чл. 243, 1 ГПК Ви сочи, че органът следва да установи, че документите удостоверяват наличието на дълг. В случая - перфектен ЗЗ и удостоверяващ предявяване документ - (протест, ако ЗЗ не е освободен). Чл. 514 ТЗ (не 505 - тук пак имам грешка в изписването) сочи, че при пропускане на сроковете за предяваване или протест се губят обратните искове. Тоест при проста логическа операция - съдът проверява дали има предявяване и ако то не може да се докаже с документ или не е перфектно - видно е неспазването на сроковете например - отказва издаване на ИЛ, защото е разколебана от външна страна способността да се удостоверява наличие на дълга по ЗЗ.
3) Именно щото може да откаже да подпише отбелязването в ЗЗ на предявяването или прочее - е предвиден протест или нотариална покана - за да е доказано. Нотариалната покана свидетелства, че сте си запазили правата по ЗЗ като сте извършили необходимите действия. (А това, че някой е бил достатъчно непредпазлив да си предаде ЗЗ на длъжника без да му е платено е съвсем друг проблем)
4) Направете най-после разлика между доказване при издаване на изп. лист и в исково производство. Ако ЗЗ е "не на протест" можете да доказвате предявяването както си искате в исковото производство. Но не и при издаване на изп. лист, там е необходим удостоверителен ефект, който се постига с участието на нотариус или на друго тяло с такива функции. Иначе всеки договор или устна уговорка може да е несъдебно изп. основание, ама не е така.
5) Отказът или издаването на ИЛ не предрешава дали има дълг и той може да се установи в исково производство - там кредиторът следва вече да докаже предявяване, като основание на претенцията си - представя протест или нот. покана - и тук вече длъжникът следва да обори законосъобразността им или неспазването на сроковете по тях - ето Ви значението на 500 ТЗ.
2) На съда се представят от КРЕДИТОРА документи за преценка от външна страна - чл. 243, 1 ГПК Ви сочи, че органът следва да установи, че документите удостоверяват наличието на дълг. В случая - перфектен ЗЗ и удостоверяващ предявяване документ - (протест, ако ЗЗ не е освободен). Чл. 514 ТЗ (не 505 - тук пак имам грешка в изписването) сочи, че при пропускане на сроковете за предяваване или протест се губят обратните искове. Тоест при проста логическа операция - съдът проверява дали има предявяване и ако то не може да се докаже с документ или не е перфектно - видно е неспазването на сроковете например - отказва издаване на ИЛ, защото е разколебана от външна страна способността да се удостоверява наличие на дълга по ЗЗ.
3) Именно щото може да откаже да подпише отбелязването в ЗЗ на предявяването или прочее - е предвиден протест или нотариална покана - за да е доказано. Нотариалната покана свидетелства, че сте си запазили правата по ЗЗ като сте извършили необходимите действия. (А това, че някой е бил достатъчно непредпазлив да си предаде ЗЗ на длъжника без да му е платено е съвсем друг проблем)
4) Направете най-после разлика между доказване при издаване на изп. лист и в исково производство. Ако ЗЗ е "не на протест" можете да доказвате предявяването както си искате в исковото производство. Но не и при издаване на изп. лист, там е необходим удостоверителен ефект, който се постига с участието на нотариус или на друго тяло с такива функции. Иначе всеки договор или устна уговорка може да е несъдебно изп. основание, ама не е така.
5) Отказът или издаването на ИЛ не предрешава дали има дълг и той може да се установи в исково производство - там кредиторът следва вече да докаже предявяване, като основание на претенцията си - представя протест или нот. покана - и тук вече длъжникът следва да обори законосъобразността им или неспазването на сроковете по тях - ето Ви значението на 500 ТЗ.
- enigma
Re: Относно Прокурора..
Да, ако можеш от столицата да четеш, пишех за ЕТ, а доколкото знам, същият има качеството търговец. Вярно срока и по НК и по ТЗ е 15 дневен, просто е печатна грешка от моя страна. Не си мисли, че си толкова велик, защото си от София и тук четем закони.
- shveda
- Потребител
- Мнения: 513
- Регистриран на: 04 Юли 2004, 18:44
Пощата
Е, как да мяна удостоверителна функция????
ГПК - чл.41, ал.3
Хайде, дискусията отлетя съвсем!
В зададената ситуация, не се и подава изобщо, качеството на длъжника, като търговец! - В това отношенив, ТЗ, само по отношение на ЗЗ в най - общия случай.
enigma написа:
> Какъв изпълнителен лист без доказателство, че е предявено - има
> си изричен законов текст, че без предявяне се губят обратните
> искови - та съдът как да разбере дали изобщо има обратен иск
> (демек материалноправна претенция) ако не са спазени
> изискванията за запазването й, които са изрично регулирани -
> предявяване и установяване на неуспешното предявяване само с
> протест.
>
> Едва ако е представен протест, може вече да се оспорва, че не е
> навременен и по тази причина общия ФС на ЗЗ и протеста не
> удостоверява от формална страна наличието на дълг (243, 1 ГПК).
>
> Няма изходящи от длъжника документи, а има отбелязване върху
> самия ЗЗ (пак изричен текст на ТЗ), че е прието или платено,
> всичко останало не се счита за извършено. А ако има такова
> отбелязване, то тук няма изобщо на практика накърнени права и
> няма интерес от издаване на изп. лист. Говорите наизуст. А и,
> ако е платено, то ЗЗ се предава на длъжника. Само ако е прието
> за плащане, но после не е платено, ще може да се иска издаване
> на ИС в тази хипотеза - тогава отбелязването на приемането Ви
> ползва, че са спазени сроковете, но Ви трябва и протест, че не
> е платено, направен пак в определените за това срокове.
>
> И при най кирливия договор се прави нотариална покана, за да я
> докажете в съда. Това с писмото с обратната разписка може
> понякога да свърши работа, но не и при издаване на ИС, защото
> как ще е уверен съда, че поканата е достигнала до адресата -
> само въз основа на Вашите твърдения, а пощата няма по никой
> закон удостоверителна функция, каквато има нотариуса (плюс това
> в тази фаза длъжникът не се уведомява изобщо).
ГПК - чл.41, ал.3
Хайде, дискусията отлетя съвсем!
В зададената ситуация, не се и подава изобщо, качеството на длъжника, като търговец! - В това отношенив, ТЗ, само по отношение на ЗЗ в най - общия случай.
enigma написа:
> Какъв изпълнителен лист без доказателство, че е предявено - има
> си изричен законов текст, че без предявяне се губят обратните
> искови - та съдът как да разбере дали изобщо има обратен иск
> (демек материалноправна претенция) ако не са спазени
> изискванията за запазването й, които са изрично регулирани -
> предявяване и установяване на неуспешното предявяване само с
> протест.
>
> Едва ако е представен протест, може вече да се оспорва, че не е
> навременен и по тази причина общия ФС на ЗЗ и протеста не
> удостоверява от формална страна наличието на дълг (243, 1 ГПК).
>
> Няма изходящи от длъжника документи, а има отбелязване върху
> самия ЗЗ (пак изричен текст на ТЗ), че е прието или платено,
> всичко останало не се счита за извършено. А ако има такова
> отбелязване, то тук няма изобщо на практика накърнени права и
> няма интерес от издаване на изп. лист. Говорите наизуст. А и,
> ако е платено, то ЗЗ се предава на длъжника. Само ако е прието
> за плащане, но после не е платено, ще може да се иска издаване
> на ИС в тази хипотеза - тогава отбелязването на приемането Ви
> ползва, че са спазени сроковете, но Ви трябва и протест, че не
> е платено, направен пак в определените за това срокове.
>
> И при най кирливия договор се прави нотариална покана, за да я
> докажете в съда. Това с писмото с обратната разписка може
> понякога да свърши работа, но не и при издаване на ИС, защото
> как ще е уверен съда, че поканата е достигнала до адресата -
> само въз основа на Вашите твърдения, а пощата няма по никой
> закон удостоверителна функция, каквато има нотариуса (плюс това
> в тази фаза длъжникът не се уведомява изобщо).
- Az i to от провинцията
45 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта