Търся Адвокат за София

[jzschrstsprstr]

Наскоро по дело, по което се явявах по чл. 38 от ЗАдв, като си поисках възнаграждението, помолих съда, изхождайки именно от това прословуто решение, да ми определи възнаграждението за сметка на ответника по справедливост, изхождайки от фактическата и правна сложност. Посочих, че смятам за разумен размер да се присъди в размера на възнаграждението на адвоката на ответника, което бе значително над минимума, не направих възражение за прекомерност. Днес гледам, печеля делото, радост за клиента. Но присъденото ми възнаграждение е по ниско не само от това на адвоката на ответника, но и почти наполовина на минимума.

Аз мисля да не оставям съда да дели адвокатите на първа и втора категория, защото ми е обидно. Едно дело, един аршин. Съдът да си отстоява разбиранията.

[ivan_lawyer]

Аз съм разочарован изцяло от адвокатурата - за съжаление тя не е наш защитник, а самите адвокати са също странни птици - например навремето имаше 3-ен размер на възнагражденията и всичко беше идеално - донякъде - пример - аз за дело с/у Банка вземах по 18 000 лева - докато не дойде секирата с минималните - повечето колеги не са били така жестоко ущипани от съдбата, а освен това - лошите ми "сътрудници" си накупиха нови костюми, вместо да вложим парите в нещо.

Това е само "частен" пример за несправедливостите - ами Банката - я натовариха да плати 25 000 лева държавни такси (ищецът беше освободен от такси и разноски при завеждане делото) - те и досега беснеят сигурно - ама едва ли - не е толкова фатално, ето това е - всъщност неприятната страна на професията.

От друга страна - аз работя предимно - "про боно" - при това - това е и "ключът" на успеха при повечето дела и - така.

Аз съм твърдо против принципа - че адвокатът не носи отговорност за успеха и т.н. на своят клиент, напротив - но ето това ме отделя от останалите.

Защото - навремето в Свързочни войски имахме принцип - "От студ умри - гъзар бъди", мисля че това беше девизът.

[marakan]

Идеята на тези минимални ставки на адвокатските възнаграждения е да се възпре дъмпингът между адвокатите. Доколкото знам, не само в България има такива минимални ставки. Въпросът е, че реално тези минимални ставки не спират дъмпинга.
Има различни начини да се заобиколят. Обикновено се използва като способ - в договора за правна помощ пише, че е платено в брой, а всъщност не е платено. Така съдът осъжда ответната страна да плати адвокатското възнаграждение. Тук рискът е за адвоката, защото после клиентът може да се направи на луд и да твърди, че всъщност е дал парите на адвоката, а всъщност на ги е дал. Така клиентът реално ощетява адвоката и се обогатява за негова сметка с разноските за адвокат, които са му присъдени, макар и да не са сторени.
Друг начин, който обаче много по-рядко се ползва, е да се договори минималното възнаграждение, но да се плати само толкова, колкото реално са се разбрали адвокатът и клиентът. Тук обаче рискът е за клиента, защото за разликата клиентът става длъжник на адвоката.
По мое мнение при определянето на минималните адвокатски възнаграждения липсва обективен критерий. Използва се като уж обективен критерий материалният интерес, но това не е достатъчно, защото пък липсва обективен критерий каква да е ставката, върху която се изчислява възнаграждението. Защо при материален интерес минималното възнаграждение е точно 7050 лв.? Как е определена тази сума? Висшият адвокатски съвет трудно може да обясни как точно я е дефинирал.
Според мен един от начините да се преодолее този проблем е като се възприеме много по-диференциран подход. Т.е. за всяко отделно процесуално действие да има отделна минимална ставка, а не - както е сега - общо за цялото дело. Например за искова молба и отговор на искова молба - еди-колко си; за всяко допълнително становище - еди колко си; за разпит на всеки един свидетел - по еди-колко си; изслушване на една експертиза - еди-колко си; писмени бележки - еди-колко си; въззивна жалба, касационна жалба и т.н. Няма логика възнаграждението за първа и въззивна инстанция да е еднакво - всички знаят, че във въззивната инстанция рядко се събират доказателства, а доказването е най-трудоемката част от процеса, заедно с писането на правни аргументи - в исковата молба, в писмените бележки и т.н. Писането на касационна жалба може да се приравни на писането на отговор на касационната жалба, но за касатора има допълнитен труд - да формулира основанията за допустимост и правно значимите въпроси. Като цяло, писането на касационна жалба е доста по-трудно от писането на въззивна жалба, а възнагражденията са еднакви.
Мисля, че така би било по-справедливо. И да се възприеме единен подход за минималната часова ставка, защото не смятам за правилен подходът на съда да изчислява тази ставка за труда на адвоката като еквивалентна на труда на хигиениста. Това наистина е много обидно и на такива съдии, които изчисляват адвокатското възнаграждение на базата на минималната ставка за труд изобщо им пожелавам един ден да станат самите те адвокати.

Дъмпинг ????

За какъв дъмпинг може да става въпрос след като от създаването на темата до момента нямам нито едно ЛС някой даже да попита за подробности.

Ако в тази сфера имаше предпоставки за дъмпинг пощенската ми кутия трябваше да има поне 10 оферти от начинаещи за които натрупването на опит е по важно от цената

И това е тема в предполагам най четеният правен форум в БГ

А тарифите в този си размер не само че не са антидъмпингови а силно навяват на картел олигопол и тн

Тарифи като тази ще доведат до отказ от правораздаване и саморазправа.
Ако някой ми беше казал че това ще се проточи над 3 години и ще ми струва такива безумни пари вероятно щях да поема риска да си влезна сам във владение и да ме съдят за лека телесна където обезщетението е от 500 до 10 000лв

[marakan]

Идеята на тези минимални ставки на адвокатските възнаграждения е да се възпре дъмпингът между адвокатите. Доколкото знам, не само в България има такива минимални ставки. Въпросът е, че реално тези минимални ставки не спират дъмпинга.
Има различни начини да се заобиколят. Обикновено се използва като способ - в договора за правна помощ пише, че е платено в брой, а всъщност не е платено. Така съдът осъжда ответната страна да плати адвокатското възнаграждение. Тук рискът е за адвоката, защото после клиентът може да се направи на луд и да твърди, че всъщност е дал парите на адвоката, а всъщност на ги е дал. Така клиентът реално ощетява адвоката и се обогатява за негова сметка с разноските за адвокат, които са му присъдени, макар и да не са сторени.
Друг начин, който обаче много по-рядко се ползва, е да се договори минималното възнаграждение, но да се плати само толкова, колкото реално са се разбрали адвокатът и клиентът. Тук обаче рискът е за клиента, защото за разликата клиентът става длъжник на адвоката.
По мое мнение при определянето на минималните адвокатски възнаграждения липсва обективен критерий. Използва се като уж обективен критерий материалният интерес, но това не е достатъчно, защото пък липсва обективен критерий каква да е ставката, върху която се изчислява възнаграждението. Защо при материален интерес минималното възнаграждение е точно 7050 лв.? Как е определена тази сума? Висшият адвокатски съвет трудно може да обясни как точно я е дефинирал.
Според мен един от начините да се преодолее този проблем е като се възприеме много по-диференциран подход. Т.е. за всяко отделно процесуално действие да има отделна минимална ставка, а не - както е сега - общо за цялото дело. Например за искова молба и отговор на искова молба - еди-колко си; за всяко допълнително становище - еди колко си; за разпит на всеки един свидетел - по еди-колко си; изслушване на една експертиза - еди-колко си; писмени бележки - еди-колко си; въззивна жалба, касационна жалба и т.н. Няма логика възнаграждението за първа и въззивна инстанция да е еднакво - всички знаят, че във въззивната инстанция рядко се събират доказателства, а доказването е най-трудоемката част от процеса, заедно с писането на правни аргументи - в исковата молба, в писмените бележки и т.н. Писането на касационна жалба може да се приравни на писането на отговор на касационната жалба, но за касатора има допълнитен труд - да формулира основанията за допустимост и правно значимите въпроси. Като цяло, писането на касационна жалба е доста по-трудно от писането на въззивна жалба, а възнагражденията са еднакви.
Мисля, че така би било по-справедливо. И да се възприеме единен подход за минималната часова ставка, защото не смятам за правилен подходът на съда да изчислява тази ставка за труда на адвоката като еквивалентна на труда на хигиениста. Това наистина е много обидно и на такива съдии, които изчисляват адвокатското възнаграждение на базата на минималната ставка за труд изобщо им пожелавам един ден да станат самите те адвокати.

Дъмпинг ????

За какъв дъмпинг може да става въпрос след като от създаването на темата до момента нямам нито едно ЛС някой даже да попита за подробности.

Ако в тази сфера имаше предпоставки за дъмпинг пощенската ми кутия трябваше да има поне 10 оферти от начинаещи за които натрупването на опит е по важно от цената

И това е тема публикувана в предполагам най четеният правен форум в БГ

А тарифите в този си размер не само че не са антидъмпингови а силно навяват на картел олигопол и тн

Тарифи като тази ще доведат до отказ от правораздаване и саморазправа.
Ако някой ми беше казал че това ще се проточи над 3 години и ще ми струва такива безумни пари вероятно щях да поема риска да си влезна сам във владение и евентуално да ме съдят за лека телесна където обезщетението е от 500 до 10 000лв

[advokatdg]

Дъмпинг има, огромен, особено в провинцията, където пари за дело не се вадят с лека ръка...

Този форум, макар и най-четения като форум е с изключителна слаба активност, в някои от по-популярните фейсбук групи да са ви заляли с предложения... какъв ще е успехът обаче - божа работа.

Темата с Наредбата е много дълбока... а и сега сме в едно такова бурно море, дето направо не е за разказване... ама нищо де, скоро нещата ще са си почти по старому.

[kalahan2008]

Апропо, някой спомня ли си кой съдия от СРС беше изложил в решение подробни разсъждения колко пари са нужни за живот на един адвокат, колко осигуровки и данъци дължи,и на тая основа му беше изчислил почасовото възнаграждение, което умножил по считаното от него необходимо по делото време, за да му определи възнаграждението. Ако може и линк към това творение

Решение

№ 192391 от 14.08.2019 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гражданско отделение, 148. състав, съдия Филип САВОВ в публично заседание в [населено място] на първи март две хиляди и осемнадесета година в присъствието на секретаря Вяра Й. сложи на разглеждане гражданско дело № 64 280 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

І. Производството е по ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба от Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] (нататък: ищеца) против ответното юридическо лице [фирма] с ЕИК[ЕИК] (нататък и: ответника).

В нея се твърди, че на 31.03.2016 г. страните сключили договор за застраховка "пълно каско" №, с покритие по Клауза П-201 за срок 1 г. по отношение на собствения на ищеца л. а. "Ауди А 7" с рег. [рег. номер на МПС] при застрахователна сума 62 950 лв. При сключването бил извършен оглед, при който не били констатирани липси. На 17.10.2016 г. около 14 ч. в [населено място] ищецът видял, че фабрично монтираните предни леви и десни дистроници и решетки на бронята са отнети противозаконно. Същия ден уведомил полицията, завел щета и представил автомобила при ответника, на 26.10.2016 г. предал проформа фактура за сумата 5580, 80 лв. с ДДС и удостоверение от 04. РУ. На 04.11.2016 г. получил неподписан отказ от ответника, в който се твърдяло наличието на изключен риск. Счита, че е налице кражба на фабрично монтирана част от автомобила, а не на отделна част или допълнително оборудване, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в горния размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба. Признава наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на събитието и постановения отказ. Твърди, че застраховката не покрива противозаконното отнемане на детайли. Оспорва размера на вредите. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Депозира писмено становище, в което намира твърдените факти за доказани въз основа на полицата, квитанцията, служебната бележка, уведомлението за щета. От служебната бележка от официалния вносител и автотехническата експертиза следвало, че дистрониците (радарни сензори) били фабрично монтирани в специално изработени гнезда в решетките на предната броня на автомобила; без тях асистиращата система за управление не можела да функционира. При наличие на застрахователно отношение и събитие, възражението за изключен риск било неоснователно, тъй като кражбата на процесните части нанесла повреда на автомобила; същите не попадали в раздел ІV т. ОУ, тъй като били част от фабричния комплект на автомобила.

В съдебно заседание ответникът оспорва исковете.

ІІ. При съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

Между страните не е спорно сключването на договор за застраховка "автокаско", заплащането на премията, както и че в периода на покритие е извършена кражба на 2 бр. предни решетки и дистроници от собствения на ищеца автомобил. Тези обстоятелства се установяват и от представените полица № със срок до 30.03.2017 г., сметка за вноска, добавък за смяна на регистрационен номер, преписка по претенция, свидетелство за регистрация, удостоверение от МВР (л. 8 – 12, 14, 19, 52).

Страните не спорят и че към договора са приложими Общите условия на ЗД [фирма] за застраховка на сухопътни превозни средства (С.) без релсови превозни средства "автокаско", в сила от 01.03.2014 г. Според раздел ІІІ от същите "Изключени рискове" "не са покрити рискове загуби или повреди на ППС при [... ] кражба на отделни части, принадлежности, инструменти, багаж и оборудване на ППС. В случай, че при извършване на такава кражба са нанесени повреди на застрахованото ППС, същите се обезщетяват. " Раздел ІV "Обекти на застраховане" дефинира като такива 1) всички ППС и пр., 2) "Допълнително оборудване: механизми, инсталации, приспособления, друго оборудване, уреди и принадлежности, трайно монтирани в ППС, които не влизат във фабричния комплект при доставката на ППС съобразно документацията на завода-производител [... ]".

Видно от текста в дъното на полицата, ищецът е получил и приел общите условия по застраховката, с което са изпълнени императивните изисквания на чл. 348 КЗ-нов. Специалните правила на чл. 147а З. не намират приложение, тъй като в случая ищецът не се явява "потребител", доколкото в полицата е отразено, че автомобилът се ползва за служебни нужди. Отделно, на л. 4 по делото ищецът е признал, че е подписал общите условия, а екземпляр от същите е приложен към исковата молба.

Действително между представените от ищеца и от ответника екземпляри на общите условия (л. 16 сл., л. 30 сл.) са налице известни различия – така напр. клаузата относно кражбата на части е под № 1. 10 в екземпляра на ищеца, докато в екземпляра на ответника е номерирана като 1. 9. По съдържанието си обаче релевантните клаузи не се различават, поради което, както и поради липсата на спор между страните, съдът приема, че ищецът е приел именно тези условия на ответника.

В застрахователните отношения следва да се прави разлика между (1) изключени рискове, (2) основания за отказ и за (3) намаляване на обезщетението. В общия случай договорът за застраховка се сключва по отношение на конкретен риск, конкретен вид неблагоприятно застрахователно събитие, което не зависи от волята на застрахователното лице (чл. 343, ал. 1, § 1, т. 3 и 4 КЗ-нов). Следователно изключени са всички рискове извън договорения, като за яснота определени механизми на увреждане може да бъдат изрично посочени. По отношение на тях договорът не действа, съответно не възниква задължение за заплащане на обезщетение. Обратно, неизпълнението на задължения на застрахования, във връзка с което се е реализирал покрит риск, не съставлява изключен риск. Основанията за отказ са посочени в чл. 408 КЗ-нов и включват умишленото причиняване на събитието; неизпълнението на задължения от уговореното или естествено (законово) съдържание на договора; и обективни (неповеденчески) пречки, предвидени в закон, напр. давност, самоучастие, лимит (Р.. по д. 840/12 г. І ТО ВКС). Съдебната практика е категорична, че неизпълнението на законово или договорно задължение на застрахования може да обоснове отказ за заплащането на обезщетение само ако е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Накрая, обективното право предвижда и основания за намаляване на обезщетението, когато действителният риск е различен от този, за който страните са се договорили (чл. 363, 364, 365 КЗ-нов), или когато не са изпълнени задълженията за предотвратяване, ограничаване и установяване на вредите (чл. 395, 403 КЗ-нов, ако в договора това не е уговорено като основание за отказ).

В процесния случай клаузата на р-л ІІІ, т. 1. 9/ 1. 10 от общите условия относно кражбата на части по естеството си съответства на даденото заглавие на раздела – изключен риск. Това е така, тъй като рискът от кражба на части не е свързан със застраховащия/ застрахования, в частност не се касае за неизпълнение на задължение на последния. Всъщност клаузата има само разяснителен характер, доколкото според раздел ІІ "Покрити рискове и разходи" на общите условия "пълно каско" обхваща пожар, природно бедствие, злоумишлени действия на трети лица, ПТП, "кражба на цялото ППС; нанесени повреди при кражба или опит за кражба чрез взлом; [... ] грабеж на цялото ППС". Т. е. рискът от кражба на отделни части на МПС бездруго не е договорен между страните като предмет на застрахователно покритие.

Понеже се касае до изключен риск, а не до основание за отказ, цитираната от ищеца практика, засягаща второто понятие, не е относима.

Постигнатата между страните договорка има силата на закон. Същата е валидна, не противоречи на добрите нрави, а напротив – води до справедливо разпределение на отговорността и цената. Всъщност на застрахователния пазар е обичайно при автокаско застрахователят да не покрива риска от кражба на отделни части. Икономическата логика е в това, че за разлика от автомобилите, които имат значителни физически размери, маркировка, специален регистрационен и прехвърлителен режим, то отделни части могат да бъдат много по-лесно откраднати и след това много по-трудно издирени и възстановени; има опасност и от застрахователни измами. Касае се за много по-голям риск, чието носене обуславя и по-голяма застрахователна премия, респ. доплащането по съответен добавък към полицата. Когато при кражбата са нанесени щети на съседни части, които щети са установими и които части са налични, по отношение на тях не е налице повишен риск, поради което и не е оправдано да бъдат третирани различно от повреждания без кражба. В унисон с това са и процесните общи условия (според второто изречение повредите се покриват).

Използваните в клаузата термини "отделни части" и "оборудване" на ППС са неутрални и обхващат най-общо агрегатите и системите на автомобила, техните елементи и детайли. Застраховката не покрива както отнемането на по-елементарни компоненти, така и на по-комплексни такива, сами състоящи се от повече части. Противно на доводите в исковата молба "отделни" не носи самостоятелно смислово значение, отграничаващо определен вид части. (Няма "неотделни" части, за чиято кражба да се носи отговорност. Липсата на примерно половината капак всъщност би била следствие от ПТП или злоумишлени действия, което се покрива от застраховката, тъй като и рискът е по-нисък /не може да се реализира изгодно и лесно/.) "Отделни" по-скоро изпълнява ролята на уточняваща опозиция спрямо понятието кражба на "цялото ППС". Поначало следва да се сподели възприетото в практиката корективно тълкуване на подобни клаузи, което цели да избегне довеждането им до абсурд. Не е налице кражба на отделни части, когато липсва преобладаващата част от ППС или основни елементи като шасито, каросерията, купе, двигателя и пр. (В този смисъл вж. Р.. по т. д. 2007/2017 г. и по в. гр. д. 9866/2017 г. на СГС. Настоящият състав обаче не се солидаризира с изводите в практиката, че огледалото не е част, нито възприема критерия автомобилът да може да се движи /съобразно изискванията/, защото това би дисквалифицирало гумите или фаровете като части, а по отношение на тях фактическите причини за тези клаузи са изцяло относими. Това е без значение по конкретния случай, тъй като автомобилите се допускат до обществените пътища и без дистроник.)

Доводите, че клаузата не касае фабрично монтирани части, са неоснователни. На първо място, следва противно на намека на ищеца да се отбележи, че "фабричен" и "отделен" не са антоними. Както фабричните, така и допълнително закупените части могат да бъдат отделени. На второ място, ирелевантността на произхода на частите следва от разяснената по-горе цел на уговорката. Дали напр. една крушка или емблема е фабрична или не, не е от значение на риска. На трето място, такова разграничение (на фабрични или не) липсва и в р-л ІІ, респ. в разяснителната т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ. На четвърто място, отпратката, която прави ищецът за систематично тълкуване с р-л ІV, е неуместна. Т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ борави с термините "части" и "оборудване", без да ги диференцира, поради което дефиницията на "допълнително оборудване" очевидно не касае тях. Видно дори от заглавието на разделите, раздел ІV "Обекти на застраховане" не конкретизира раздел ІІІ "Изключени рискове", а раздел ІІ "Покрити рискове и разходи". С т. 2 на р-л. ІV се уточнява, че и допълнителното оборудване, в частност нефабричното, е обект на застраховане, но естествено само когато рискът е покрит. Така напр. застрахователят следва да заплати щетите както по оригиналното осветление, така и по допълнително поставени фарове в хипотезите на счупване от ПТП, злоумишлени действия на трети лица или на кражба на цялото МПС; но обезщетение няма да се дължи при кражба само на тези части (фарове).

Съгласно текста и смисъла на клаузата е без значение дали отсъствието на частта влияе на сигурността или функционалността на автомобила. Всъщност преобладаващият брой случаи имат такива последствия – напр. при кражба на гума, огледало, чистачки, катализатор, допълнителна навигация и пр. се затруднява или влошава експлоатацията на автомобила.

В процесния случай отнетите 2 бр. решетки и 2 бр. дистроници са отделни части, защото не формират основата на автомобила или преобладаващата му част (не са цялото ППС), а също така се произвеждат и продават самостоятелно и могат да бъдат монтирани и демонтирани, без това да увреди субстанцията на останалите части. Според разясненията на вещото лице като вид част на автомобила по естеството си те са сходни с фаровете (л. 69). Не е спорно, че те са от първоначалното оборудване на автомобила, както и че липсата на дистрониците парализира работата на спомагателната система, а на решетките – поставянето на дистрониците. Тези обстоятелства обаче, както се посочи, са ирелевантни. Дистрониците и решетките за тях могат да се квалифицират и като оборудване, което също е предмет на изключението (определението "отделни" поне граматически не се отнася до него).

Несподелими доводите на ищеца, че не била налице липса, а кражба. От една страна, ответникът никога не се е позовавал на липса. От друга страна, точно при квалифициране на събитието като кражба, се достига до приложение на т. 1. 9/ 1. 10 на р-л ІІІ, който използва именно термина кражба. От трета страна, от гледна точка на дефиницията на липса, хипотетично щетата би могла да се дължи на кражба (за което в случая страните са единодушни), на премахване от самия застрахован (в който случай също няма право на обезщетение) или на природно бедствие (за каквото няма нито твърдения, нито доказателства).

За пълнота следва да се посочи, че процесното събитие не се обхваща и от риска "злоумишлени действия на трети лица" – счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с химикали. Такива твърдения не са въведени с исковата молба, отсъстват и доказателства в тази насока. Не е извършен оглед, при който частите да са били налице във видоизменен вид. Не са констатирани други щети върху МПС, извън отбелязаната в удостоверението от МВР липса и на два халогенни фара, които не са предмет на настоящото дело, но също подкрепят извода за кражба.

В обобщение настъпилото събитие не се покрива от застраховката и затова застрахователят не дължи обезщетение. Искът по чл. 405 КЗ-нов е изцяло неоснователен.

ІV. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на РАЗНОСКИ има само ответникът.

С молба от 20.01.2017 г. и в о. с. з. той претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., чието заплащане се установява от разписката в приложения договор за адвокатска защита (л. 41).

Съгл. чл. 78, ал. 5 ГПК при направено възражение съдът присъжда само частта от действително заплатеното адвокатско възнаграждение, която не е прекомерна съобразно сложността на делото. В края на същата разпоредба е регламентирано, че съдът не може да присъди по-малко от минималния размер по чл. 36 ЗАдв. Според решение на С. по д. C?427/16 последното правило би противоречало на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС, ако не е необходимо за постигането на преследваната цел. Настоящият състав приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото е определяне на минимални тарифи, които гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. За целите на чл. 78, ал. 5 ГПК като частна форма на отказ на защита при злоупотреба с право, която ограничава присъждането възнаграждения не просто над средно пазарното, а на прекомерно, при настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за достатъчен месечен нетен доход от 3000 лв. или брутно 5933 лв. (Последната сума включва разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, служители и застраховка – 25 % НПР или 1483 лв.; върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социално- и здравноосигурителните вноски 23 + 8 %, но върху не повече от максимума, т. е. 813 лв.; върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % или 364 лв. 327 лв. от остатъка служат за формиране на възнаграждението за 1 почивен на всеки 11 работни месеца, нужен, подобно на всички трудещи се, за възстановяване на силите.) Такова заплащане се следва при обичайна заетост от 8 часа, 21 дни месечно; адвокат, който работи повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение; липсата на работа не следва да е в тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да извършва друга платена дейност. Така брутната ставка, до която възнаграждението не е прекомерно, възлиза на 35 лв. /час.

В конкретния случай квалифицираната юридическа работа по преценка на доказателствата и приложимото право е отнела до 2: 30 часа, изготвянето на отговор – не повече от 2 ч., представителството в о. с. з. и последващи действия – около 1 ч., поради което сторените разходи възлизат кръгло на 200 лв.

Следователно в случая чл. 78, ал. 5 в края ГПК, доколкото предвижда долен предел по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ от 607, 54 лв., т. е. на по-високо от необходимото за постигане целите на ЗАдв. възнаграждение (а и от реално платеното), противоречи на цитирания международен акт и съгл. чл. 5, ал. 4 КРБ не следва да се прилага. Ответникът следва да понесе само посочения по-горе непрекомерен размер.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] против [фирма] с ЕИК[ЕИК] иск с правна квалификация по чл. 405 КЗ-нов за сумата 5550, 80 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор № г. за причинени на 17.10.2016 г. имуществени вреди на л. а. "Ауди А 7" с рег. [рег. номер на МПС] (кражба на предни леви и десни дистроници и решетки), ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н. С. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв., представляващи разноски пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване чрез СРС пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от връчването си.

Районен съдия:

[kalahan2008]

За какъв дъмпинг може да става въпрос след като от създаването на темата до момента нямам нито едно ЛС някой даже да попита за подробности.

Ако в тази сфера имаше предпоставки за дъмпинг пощенската ми кутия трябваше да има поне 10 оферти от начинаещи за които натрупването на опит е по важно от цената

И това е тема в предполагам най четеният правен форум в БГ

А тарифите в този си размер не само че не са антидъмпингови а силно навяват на картел олигопол и тн

Аз лично не търся клиенти чрез този форум, въпреки че веднъж се случи една клиентка да ме издири кой съм и да ме потърси лично. За колегите не знам. Споменахте по-горе, че делото Ви било "елементарно", но Вие не разполагате с нужната правна компетентност, за да направите преценка дали делото е елементарно или не. Ако беше елементарно, Вие сам щяхте да си го водите и без адвокат. Хем така щеше да Ви е по-евтино. Като цяло показвате висока доза раздразнение към адвокатското съсловие, което за мен е червена лампа, че с клиент като Вас всеки адвокат би имал ядове. В този случай не си струват парите, освен ако не са много.
Най-добре наистина се обърнете към някоя фейсбук група, където ще Ви свалят звезди от небето и ще Ви обещаят всичко, което пожелаете. Може и на ниска цена. Нали това желаете?
Що се отнася до картела...картел би имало, ако текстовете на Наредба 1 се приемаха с пряко гласуване от всичките 14 или 15 хиляди адвокати в страната /не зтам колко са в момента вече/. Само че те се приемат от 10на адвоката във Висшия адвокатски съвет, избрани с гласовете на не повече от 10% от всички адвокати.

[ivanov_p]

Старата наредба наистина беше остаряла и с тарифи, които обезсмисляха адвокатската работа или поне мене ми отказаха. Сега обаче адвокатурата е загубила мярката. Преди време КС отряза увеличението ДТ на административните съдилища с мотив, че правораздаването трябва да е достъпно. Новата тарифа обаче го прави недостъпно. Често СИ са ми казвали, че е безсмислено да се продават някой имоти, обикновено и.ч. от ниви или селски, защото разноските ще са по-високи от полученото. Сега стана така с адвокатските, но не само за ниви и селски имоти, а за почти всичко. Още повече, адвокатските се плащат предварително, а не от постъпилите суми от продажбата на делбения имот. При 5-6 наследници на нива за 20 хил. и ако всички са с адвокати е по-добре да я дарят на общината и един месец безплатно да метат улиците, отколкото да влязат в процес. Най-затрите апартаменти в София вече са по 200-250 хил., откъде бабите или въобще 90% от хората, ще извадят по 12-15 хиляди за да се съдят и то на инстанция? Това са смешки, дето не са за приказване и май от мазета и тавани ще се вадят прашасали бухалки.

Оставям насрана глупостта с пазарните цени.

По най-масовите търговски дела - неплатени фактури. Защото съм имал стотици такива, 95% от работата ми, мога да кажа, че е много по-лесно да работиш с вземане за 100 хил. лв., отколкото за 500, по простата причина, че когато даваш на аванта 100 бона си оправяш всички документи, а за 500-1000 лв. много рядко съм виждал приемно-предавателен протокол, разчиташ на експертиза и късмет, защото ако не в декларацията губиш делото и плащаш разноски.
Според мен и опитът ми вероятно долната граница трябва да е малко по-висока - 500-600 лв., за да покрие 2 часа писане и евентуално 2 заседания, ако са в същия град, но оттам нататък сумите да растат с по 1-2% или за всеки отделен иск, т.е. фактура, да се прибавят по 100-200 лв. Така ако опише 5-6 фактури, което обикновено става, забърсваш 1300-1500 лв., което е добре и може да прилъже клиента.
Преди спряха делата за малките фактури. Аз съм ги купувал на 3-5% от цената, а много често са ми ги подарявали. След най-общо проучване съм завеждал дела по 25-30% от тях, а съм събирал пари от една на 7-8 фактури. Аз обаче не плащам адвокатски и въпреки това спрях дейността, защото само се гърбиш за дребни суми, трупаш съдебни разноски и при ЧСИ-та безделници и най-вече губиш време за малко пари.
Със събираеми вземания съм работил на 50% от събраната сума, а със сигурни съм се съгласявал и на 1/3, пак от събраната сума, срещу което поемам всички разноски. Резонния въпрос: Защо ми ги дават? Дават ми ги защото никой не иска да се занимава със съдилища, да плаща предварително на адвокати, съдебни изпълнители и накрая да не получи нищо, та освен, че е загубил 10 хил. от доставката, да плати още 2 хил. и да спечели само ядове.
Сега, при тези тарифи се обезсмисля събирането на вземания не до 1000, а до 10-15 хил. лв. Вероятно затова и вече никой не дава на разсрочено, а преди 12-15 години така даваха 90% от по-големите фирми.

За черния пазар. Онзи ден ми се обажда един бивш клиент и започва да крещи: Моят адвокат ме прекара, дрън, дрън... Човекът му взел 400 лв. за фактура от 9000 лв., написал иска, приложил ППП, помолил да се гледа и при отсъствие на страната, но не пуснал пълномощно. Съдът уважил иска, не присъдил тези разноски и клиента се сърди, но в същото време обяснява как бил платил "една торба пари" и сега ги загубил. Той се сърди, но ако му бяха поискали 1200 лв. щеше да получи удар и нямаше да заведе иск.

[hristev]

...а за 500-1000 лв. много рядко съм виждал приемно-предавателен протокол, разчиташ на експертиза и късмет, защото ако не в декларацията губиш делото и плащаш разноски.

Тук номерът е да имаш познат в НАП, който предварително да ти каже дали е в декларацията или не. Когато не е, въобще не пускам дело.

Иначе как се пише ИМ само за два часа ? Аз лично - не мога. То е проверка на лични данни, проверка на номера на доказателства, на факти, проверка за грешки, принтиране и комплектоване на документи. Смисъл, ИМ под 4 часа аз не мога да подготвя. Какъвто и да е казуса, колкото и бланкетен да е.

Много обща стана темата, ама - тако е .

Защо никой не Ви се обажда ? Защото никой не иска да работи с клиент, който "знае" кое колко струва.

Иначе за решението и разноските - Съдът - в лицето на състава, по мое мнение, е толкова далече от реалността в мотивите си, че не мога да го опиша, защото ми е прекалено беден речника и не познавам толкова сериозни епитети, че да ме разберете правилно.

[kalahan2008]

Нямам нищо против часовата ставка от 35 лв./час (фризьорът ми взема 28 лв. за половин час пострижка), но не разбирам въз основа на какъв обективен критерий съдът е определил продължителността на ангажираността на адвоката. Съдията няма как да знае колко време е отнело на адвоката да се запознае с казуса, да го обсъди с клиента, да комплектова документите, да обмисли и след това да напише отговора на исковата молба, да отиде да я депозира (делото е от 2016 г.) и т.н.
Мен това ме притеснява - липсата на обективен критерий. Ако има такъв, ще има предсказуемост и предвидимост. Ще знаеш предварително как да си изчислиш хонорара така, че съдията да не ти го намали.
Да си сигурен, че този обективен критерий е приложим за всички адвокати, независимо дали представляват банки, застрахователи или някого другиго. А в случая ми звучи като субективна преценка без ясни данни и критерии. Като няма такива, се получават като случая на питащия - той започва да си мисли, че адвокатът е бил алчен и му е искал твърде много пари за "елементарно" дело. Защото нали съдът така бил казал...той съдията не може да не е прав, за разлика от адвоката, разбира се...
Най-интересното нещо е, че ОСЗ е било на 01.03.2018 г. а решението е от 14.08.2019 г., т.е. на съдията са му били необходими цели 18 месеца, за да си напише решението. Но пък на адвоката и 2 часа му стигат за написване на отговора на исковата молба...
Не знам какво цели съдебната практика - да дискредитира адвоката в очите на неговия клиент? Адвокатите да останат без работа? Или да бъдат елиминирани всички адвокати, които не поддържат контакти със съдиите, а разчитат на безпристрастно правосъдие? Ако може, да няма адвокати изобщо...само се пречкат...нали и Гешев така приказваше публично в ефир...

[dimist]

Калахан, благодаря за решението, беше изключително възпитателно да прочета, че според съда, адвоката може да върши и друга работа, та да си уплътни работното време. Също така, че според съда, трябва да се примирим с доходи на чиновник, и то само ония доходи, които се получават по банков път. То пък и какви ли доходи могат да имат хора, които са безукорно честни при липса на други възможности, но да не захващаме темата.
А питащия по темата мога да посъветвам, да провери в съда, къде се намира в момента делото му, и какви са сроковете. Да не стане, докато си коментираме тук, ВКС да вземе и да допусне до касация обжалваното решение. То обикновено до тая фаза се стига между 6 месеца и година от постъпването във ВКС, ама така както си приказваме сладко , сладко.....
А защо няма оферти, пак Калахан ти го е написал по горе. Приликите са много малки, но по признания на мой човек, строител, ако види, че клиента е е проблемен, и той почва работата от едно место, не довършва, започва на друго. Та ако си прекратят отношенията и дойде друг, да знае, че ще има проблеми с клиента и да си прави сметката.
И ако беше се нанесъл сам, нямаше да ти дирят отговорността за лека телесна повреда, а за самоуправство, за последиците от които, както би казал другаря Бендер, много увлекателно разказва член 323 от НК. Вярно, няма минимум, но все пак....

[marakan]

Защо никой не Ви се обажда ? Защото никой не иска да работи с клиент, който "знае" кое колко струва.

Нали много по лесно е да се работи с клиенти които не знаят колко ще струва и накрая да им връчите сметката колкото прецените

Е доскоро и аз бях такъв клиент, но леко полеко верващите намаляваме

[marakan]

Що се отнася до картела...картел би имало, ако текстовете на Наредба 1 се приемаха с пряко гласуване от всичките 14 или 15 хиляди адвокати в страната /не зтам колко са в момента вече/. Само че те се приемат от 10на адвоката във Висшия адвокатски съвет, избрани с гласовете на не повече от 10% от всички адвокати.

Тоест щом са го решили само 10 адвоката не е картел

А и защо за правните услуги трябва да има антидъмпингови цени ???

Какво ще се случи с пазарната икономика, ако всички браншове започнат да си определят такива антидъмпингови цени???

За да придобиете представа колко адекватна е тази тарифа ще ви дам следните примери какво би се случило ако лекарите и да кажем автомонтьорите въведат подобни тарифи

Сравнително нов автомобил с цена от около 40 000лв за сервизно обслужване масло и филтри ще трябва да плати около 3500лв

Операция при доктор обаче става още по интересно защото материалният интерес тук е вече е много по голям
При средна работна заплата около 2000лв средностатистически работник за 40 години ще изкара около 1 милион по тази тарифа операцията ще струва само 40 000лв

[marakan]

Споменахте по-горе, че делото Ви било "елементарно", но Вие не разполагате с нужната правна компетентност, за да направите преценка дали делото е елементарно или не. Ако беше елементарно, Вие сам щяхте да си го водите и без адвокат.

Предполагам вие сте компетентен да го класифицирате по скалата от 1 до 10

Имота е закупен с покупко продажба на реална цена с всички необходими документи и тн

За имота няма вписани тежести

На наемателите им е изтекъл договора, но не желаят да го напуснат под предтекст че няколко години преди да го купя са направили ремонти в размер на 4-5000лв

Съдията и на двете инстанции ясно им казва че ако имат някакви претенции те трябва да са към бившият собственик

Аз лично като некомпетентен го оценявам като дело със сложност 1

- Няма нужда да доказваш каквото и да е
- Няма нужда да търсиш свидетели
- Няма нужда да търсиш доказателства
- Не се налага да се правят каквито и да е експертизи

Ще се радвам Вие като компетентен да кажете как го класифицирате това дело

[ivan_lawyer]

Хубаво е да се намери адвокат за питащият - аз не разбирам иначе смисълът на такъв форум - тук повечето хора са читави и практикуващи.

Колко да са читави - но имат поне уменията.

Поради вродена скромност - не се самоизтъквам особено.

Професионално се справям и не бих искал изобщо хонорар от такива космически цени.

Има някаква си там тарифа, която е - на принципа - "държавно ценообразуване", съжалявам - че влагам нотка на ирония - но е така - подражаваме на някакви си гилдии.

Сега - адвокат се става - не е нещо да не може и друг човек да го упражнява и така - владелчески иск тук няма - има просто държане и голи претенции за подобрения, което дори и "куц" съдия ще му излезе с решение.

[advokatdg]

А и защо за правните услуги трябва да има антидъмпингови цени ???

Защото потребителят няма необходимата компетенция да оцени качеството на услугата, а когато не може да оцени, единственият му критерий е цената.
Надпревара в сваляне на цени при пряка конкуренция води единствено до влошено качество на услугата... та хем ние гладни, хем вие с неадекватна защита. Никой не печели.

[Melly]

"Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска ..... за другите пешки.
В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата."

Айзък Азимов

[marakan]

А и защо за правните услуги трябва да има антидъмпингови цени ???

Защото потребителят няма необходимата компетенция да оцени качеството на услугата, а когато не може да оцени, единственият му критерий е цената.
Надпревара в сваляне на цени при пряка конкуренция води единствено до влошено качество на услугата... та хем ние гладни, хем вие с неадекватна защита. Никой не печели.

Горното можете да го кажете, като причина за всяка една професия като повод да въведе антидъмпингови цени

Минималната тарифа и то силно изкривена по никакъв начин не може да те защити да попаднеш на некоректен адвокат, както в моят случай с делбата просто ще платиш повече

Много по адекватно щеше да бъде ако вместо минимална тарифа има рейтингова класация - В колко дела от какъв тип е участвал и в колко от тях е спечелил

Като някой има добър рейтинг в дадена насока то хората с удоволствие ще му дават пари защото ще знаят за какво ги дават

[ivanov_p]

Аз преди време писах каква система искат да въведат в Холандия, а може и да са я въвели. Задължителна застраховка "правни услуги" за всяко физическо и юридическо лице, а при нужда застрахователят покрива адвокатските разноски, като на нуждаещия се назначава адвокат, не го избира сам. Кой точно го назначава не разбрах, но принципът е "по ред", да има работа за всички. Имаше протести против това, не знам какво е станало.
С новите тарифи изключват 60-70% от гражданите от имотните дела с по-малък интерес и 90% от делата със значителен интерес. Те не могат да водят дела за имоти без заем или застраховка. Тук става дума за имот за 80 хил., но ако беше 800 хил. лева или евро и някой се нанесе в него, как ще го вадят оттам? Държавните такси и адвокатските ще ударят 50-100 бона на инстанция, това са си бая пари даже за фирма и ако преди холандската идея ми се виждаше малко налудна, сега започвам да я оценявам.
Навремето Джеръм Джеръм беше написал, че ако на улицата го спре крадец и го заплаши със смърт ако не му даде часовника си той ще се съпротивлява, но ако крадецът му каже да му даде часовника или ще го съди, веднага ще му го даде.

[kalahan2008]

Споменахте по-горе, че делото Ви било "елементарно", но Вие не разполагате с нужната правна компетентност, за да направите преценка дали делото е елементарно или не. Ако беше елементарно, Вие сам щяхте да си го водите и без адвокат.

Предполагам вие сте компетентен да го класифицирате по скалата от 1 до 10

Имота е закупен с покупко продажба на реална цена с всички необходими документи и тн

За имота няма вписани тежести

На наемателите им е изтекъл договора, но не желаят да го напуснат под предтекст че няколко години преди да го купя са направили ремонти в размер на 4-5000лв

Съдията и на двете инстанции ясно им казва че ако имат някакви претенции те трябва да са към бившият собственик

Аз лично като некомпетентен го оценявам като дело със сложност 1

- Няма нужда да доказваш каквото и да е
- Няма нужда да търсиш свидетели
- Няма нужда да търсиш доказателства
- Не се налага да се правят каквито и да е експертизи

Ще се радвам Вие като компетентен да кажете как го класифицирате това дело

Казусът Ви не е елементарен.
Не може да се даде точна оценка колко сложен е казусът, тъй като трябва да се видят документите и да се преценят събраните доказателства, както и да се изяснят още много неща.
Не са ясни следните неща:
- С каква правна квалификация е искът?
-Вписан ли е бил договорът за наем?
-Има ли достоверна дата?
- След изтичане на срока догововът става безсрочен и не се прекратява автоматично. Прекратен ли е изрично договорът за наем към датата на покупката на апартамента или след това?
Ако не е бил прекратен, купувачът встъпва в договора за наем. Ако е бил прекратен или е прекратен впоследствие, наемателите от обикновени държатели се превръщат във владелци.
- Упражнили ли са наемателите право на задържане?
- Доказали ли са направените подобрения и в какъв размер?
- Подобренията направени ли са със знанието и без противопоставянето на собственика? Кога са направени?
Това е важно, защото ако договорът за наем е прекратен, добросъвестният владелец може да упражни право на задържане (чл. 72, ал. 3 ЗС). А ако собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72, т.е. и недобросъвестният владелец има право на задържане в този случай.
- ако договорът за наем не е прекратен, на какво основание съдът е осъдил в полза на ищеца?
- какви възражения е противопоставил ответникът в срока по чл. 133 от ГПК?
Само тези въпроси показват, че е възможно делото да се развие в много посоки, вкл. и да го загубите. И все още е възможно да го загубите, ако ответникът е упражнил навреме и както трябва своите възражения.
Може да се окаже, че делото е станало "елементарно" едва след завеждане на иска, ако ответникът не се е защитил, както трябва.
Тук има толкова много възможни хипотези, които да се изследват една по една. И всяка една е свързана с четене на много съдебна практика по въпроса.
Ако някой желае да си изгуби времето по Вашия казус за жълти стотинки - негово право.
Предлагам да си направите един експеримент: недейте да ангажирате на този етап адвокат и не подавайте отговор на касационната жалба. Щом делото е елементарно, няма как да не спечелите. Така ще си спестите една торба пари.